ТОС КТ 1

1.Съшност,място и роля на КТ в рехагилитация.Кинезитерапията в смисъла на физикална терапия е професия в здравеопазването.Целите на кинезитерапията се постигат чрез прилагане на физикални методи (физически упражнения, мануелна терапия, естествени и преформирани физикални фактори ). Прилагането на кинезитерапията има шест основни елемента: Функционално изследване;Анализ; Функционална оценка; Прогностика и планиране на лечението; Терапия; Резултати. Целите и задачите на цялостната рехабилитационна програма трябва да бъдат изградени според индивидуалните необходимости и желанията на пациента.

4.Основни средства на КТ. Кинезитерапията има няколко основни групи: терапевтични средства; лечебни упражнения;мануална терапия; физикални фактори; функционално обучение и тренировка. Лечебните упражнения са основната част на всяка кинезитерапевтична програма. Въздействието им се основава на физиологичните способности на организма да реагира на физическото натоварване и да се адаптира към него. Постепенното увеличаване на двигателната активност предизвиква подобряване на двигателните качества. Намалената двигателна активност води до постепенно влошаване на двигателните качества. Мануална терапия обхваща всички методи на въздействие, при които има пряк контакт. На терапевта и пациента според насоката са две основни форми – ставна и мекотъканна мобилизация.

5.Научни и кинезиологични основи на кт.  Научни основи на кт-Кт  съчетава познания от множество др. науки- анатомия,физиология, медицина,педагогика. Предмет  на кт е преодоляването на физически увреди и дисфункции и възстановяване на трудовите, битовите и реактивните способности чрез прилагане на физикални средства. Кинезитерапевтът работи с болни хора, претърпели травма, хората с особености във физиологичното състояние (подрастващи, стари хора, бременни жени и след раждане и др). Кинезиологията изучава човешките движения и по точно мускулното и ставното действие. Мускулното  функция се характеризира  с разтегливост, еластичност, възбудимост, контрактилна способност. Ставната функция-подвижността е ротаторна, извършва се около дадена ос.

6. Клинико-физиологично основи на кт. Физиологично въздействие на кт са няколко. Тонизиращото въздействие-  дължи се на стимулирането на проприорецепторите при движение. Трофичното влияние на кт се дължи на увеличеното кръвоснабдяване и обмяна на в-вата в областта на увредата.
Чрез кт се прилага контролиран, дозиран стрес и натоварване върху мускулно-скелетната, нервната, сърдечносъдовата и дихателната система, за подобряване на техните функци и възстановяване на способностите им.

7.Общи принципи и правила за провеждане на кт: те се делят на три групи- педагогически, физиологични и терапевтични.
Водещ педагогически принцип е съзнателност и активност. Принципите за нагледност и достъпност дават възможност на пациентите да усвоят правилно зададената им дв. задача.
Точното, пълно и разбираемо обяснение изяснява какво трябва да се изпълни.
Осигуряването на оптимално натоварване на болните е важен принцип.

8.Пасивни,Активно-асистирани и Активни Упр. Пасивни упражнения се прилагат мануално от терапевта, самостоятелно от пациента ( автопасивно ) или от специална екипировка тези упражнения се прилагат най-често в острите периоди на възстановяване когато активното мускулно действие е противопоказно, при парализа и кома, при деца, при пациенти с деменция  и др. За да бъдат ефективни, пасивните упражнения трябва да предизвикват увеличаване на болката. Движението се извършва до границата на възможната подвижност. При активните упражнения движението се извършва без външна помощ. Свободните активни упражнения се включват веднага щом пациентът може да ги изпълнява без риск от усилието. Терапевтичните цели и възможности на активните упражнения са по-ефективни от пасивните.

9. Физически упражнения- резистивни упражнения
Резистивни упражнения са форма на активни упражнения, при което се преодолява допълнително външно съпротивление. Основната цел на тяхното приложение е увеличаването на мускулната сила и издръжливост ефектът и правилата за прилагане на резистивни упражнения зависят от много фактори. На първо място дели се прилагат върху пациент с цел функционално възстановяване, или върху клинически здрав човек с цел подобряване на функцията и фитнес. - Фактори, определящи ефекта на резистивните упражнения - Последователност, честота, интервал на почивка - Позиция, стабилизация, интензивност, обем - Продължителност, начин на упражняване, скорост - Насоченост към комплексни функционални активности.

10. Изотонични, изометрични и изокинетични упр.
При изотоничните упражнения мускулното усилие предизвиква ставно движение. Когато движението е в посока на скъсяване на мускула, то се нарича концентрично, а когато е в посока на удължаване, се нарича ексцентрично. Съпротивлението при изот. упр. Може да бъде приложено по три типа: 1. Постоянно; 2. Променливо; 3. Изокинетично; При изометричното упражняване мускулното усилие и външното съпротивление са еднакви обикновено се осъществява чрез задържане на тежест или на тялото в определена позиция. Изометричните упражнения се прилагат в няколко основни варианта – минимални изометрични контракции, стабилизиращи упражнения и мултиангуларни изометрични контракции. Изокинетичното упражняване осъществява се на специални апарати, които позволяват движението да се изпълнява с постоянна скорост. Апаратите за изокинетично упражняване позволяват регулиране на скоростта от 0 до 500▫ секунда скоростите се класифицират на бавни, умерени и бързи.

11.Физиески УПР.- терминология; изходно положение... Физическите упражнения са основната част и сърцевината на всяка кинезитерапевтична програма. Въздействието им се основава на физиологичните способности на организма да реагира на физическото натоварване и да се адаптира към него, подобрявайки двигателните си възможности. Възстановяване на комплексните функционални умения и навици на пациента с оглед възвръщане на способността му да се справя с ежедневните трудови и битови дейности. Основно внимание се обръща на системното упражняване на големите мускулни групи, с оглед благоприятно въздействие върху сърдечно-съдовата и дихателната системи. Терапевтичните упражнения включват различни варианти на двигателна активност: въздействащи върху мускулната функция, сила, издръжливост, стречинг, тонизиране, улесняване и др.Спред участието на пациента, лечебните упражнения се делят на пасивни и активни. Терапевтичните упражнения могат да бъдат изпълнявани циклично и ациклично

12.Физикални фактори , използвани в кинезитерапия;Често се използват се два основни вида физикални агенти- термични(термотерапия)и електрически(електротерапия).Терминални агенти;Когато дадена тъкан в опорна-двигателния апарат се вреди,се развива асептична възпалителна реакция, насочена към нейното  за здравяване и възстановяване.Тези процеси могат да се обобщят като възпаление и регенерация и могат да бъдат повлияни от прилагането на терминални агенти. Терминалните агенти се разделят според  въздействието си на предизвикващи повърхностна топлина,дълбока топлина и охлаждане.Предизвикващите  Повърхностна топлина увеличават повърхностната кожна температура и са ефективни в потискането на болката и намаляжането на сковаността, увеличаване на ставната подвижност и подобряване на зарастването. Такива са топлите апликации (чрез пликчета със силиконов гел), парафина (с подгрят парафин и минерално масло), флуидотерапията  и хидротерапията. Противоположното на термалните агенти е криотерапията (студена терапия) с цел намаляване на тъканната температура.
Електротерапията се прилага чрез пожърхностни електроди, разположени в точно определени кожни участъци.

13.Мускулно-скелетна кинезитерапия- състояния изискващи прилагането на мускулно-скелетна кт. Мускулно-скелетната кинезитерапия се занимава с преодоляването на увредите и дисфункциите, настъпили вследтвие заболявания, травми или претоварване на костите, ставите и мускулите.
Спортната практика, тежката физическа работа, заемането на принудително неправилна поза или повтарящи се, травмиращи дейности са най-честите причини  за развитие на травми и заболявания на мускулно-скелетна система. Дисфункциите се предизвикват от увреди на костите или меките тъкани в областта на трупа и крайниците. Пример: увреди от пренапрежение (бурсити, тендинопатии, притискане на нервна тъкан);  травматични увреди (фрактури, мекотъканни травми); мускулен гард и спазъм; мускулна слабост; мускулен дисбаланс; контрактури; ставни заболявания; болки в областта на гр. Стълб;

14.Функционален дефицит- същност, основни методи за изследване в мускулно-скелетната кт. Освен установяване на функционалните и структурни промени в мускулно-скелетната система, функционалното изследване и анализ трябва да включва и психо-социалните фактори, т.е как се отразява двигателният дефицит на способностите за самообслужване и справяне с трудовите и битовите задължения.
Когато кт започне с 1-2 средства при всяка процедура и напредне с постепенно включване на максимум 1-2 нови средства при всяка процедура, то промяната във функционалното състояние на болния може да бъде анализирана правилно.
Речевият  контакт е непрекъснат процес, при който най-често се проследява болковата симптоматика, защото възприятието за болка е различно при всеки.
Изследването на общото физическо състояние се провежда от лекаря специалист. При пациенти с м.-с. дисфункции се проследява пулсът и кръвното налягане, състоянието на кожата, неврологичното и кардио-пулмоналното състояние.
Кинезитерапевтичната програма включва допълнителни тестове и изпервания, например: оглед, активен обем на движение, пасивен обем на движени, ъглометрия, мускулна сила и др. Те дават количествена и качествена информация за позата и движенията- подвижност, сила, координация.

15.Съставяне на кинезитерапевтина програма при мускулно-скелетни дисфункции. Кинезитерапевтичната програма включва всички средства и методи, за които се счита, че ще бъдат ефективни по отношение подобряване на състоянието на пациента. Основните лечебни и профилактични задачи са свързани с възстановяването, компенсаторното развитие и поддържането на: *ставната подвижност; *подвижността и еластичността на меките тъкани; *мускулната функция – контрол, сила, издръжливост; *динамичната мускулна стабилизация; *координацията, равновесието и комплексните функционални способности. *Изграждане на адаптивни механизми. При остри и подостри състояния важни задачи са намаляване и контролиране на болката и отока.

16.Ставен и мускулен стречинг(разтягане)Основна на мануалната терапия; Мануалната терапия обхваща всички методи на въздействие,при които има контакт между ръцете на терапевта и пациента.Има 2 основни вида техника.Ставната мобилизация;Предизвиква плъзгане между ставните повърхности.Има за цел да подобри ставната трофика,да намали болката,да помага кинематика на ставите;да съдейства за профилактика на ставната капсула и лигаменти.Мекотъканната мобилизация; Подобряване на еластичността и функцията на мускулна сухожилните стуруктури.Мануалните техники за мекотъканна мобилизация; масаж,директна мекотъканна мобилизация,миофасционална разтягане,разтягане на мусклуни и ставни тъкани,разтягане на нервни тъкани. Разтягане (стречинг);Чрез стречинг може да се въздейства върху мускулна сухожилни,капсула-лигаментарни,кожни или нервни стуруктури.

17. Основни методически правила на приложение на ставен и мускулен стречинг. Както всяко терапевтично средство, стречинга има индикации и контраиндикации за приложение. Основното правило, което трябва да се спазва е, че не бива да предизвиква силна и остра болка, а само опън в разтяганата структура. Индикации за прилагане на стречинг: - ограничена ставна подвижност, поради наличие на контрактури, спаствания цикатрикси. - като загряваща процедура преди спортни занимания  - за профилактика на мускулни травми - за увеличаване на ставната подвижност при спортни дисциплини, изискващи увеличена гъвкавост. Контраиндикации за прилагане на стречинг: - когато подвижността е ограничена от вътреставни костни деформации, предизвикващи костен стоп. - остър стадий на възпаление ( оток и болка ) - хипертобилност и ставна нестабилност. -остра болка при движение в ставата или при разтягане на мускул.

18.Активна мускулна инхибиция. Мускулно инхибиторните  техники предизвикват релаксиране на мускулите, благодарение на което те могат да бъдат удължени по-лесно. Тези техники са основани на активна мускулна релаксация т.е. пациентът контрахира собствените си мускули. Основното им приложение е при скъсени и хипертонични мускули. Хубавото на този тип техника е, че могат да бъдат прилагани при всякакви пациенти, включително и при възрастни хора с остеопоротични промени. Две са основните мускулно инхибиторни техники: - Постизометрична релакция - Реципрочна инхибиция

19.Мобилизация на периферните стави. Ставната мобилизация е пасивно мануално въздействие, предизвикващо разместване между ставните повърхности. То се изпълнява със скорост и сила, позволяващи на пациента във всеки момент волево да го преустанови. Манипулацията се изпълнява с лек тласък в края на възможната подвижност. Пасивното въздействие при манипулацията е високоскоростно и пациентът не би могъл да се противопостави. Мануалната мобилизация се прилага с цел поддържане на възможния обем на движение и забавяне на прогресивното ограничаване на движенията. Техниките за ставна мобилизация предизвикват аксесорни движения между ставните повърхности. Те могат да бъдат прилагани диагностично и терапевтично. Основните аксесорни движения, които могат да бъдат мануално предизвикани са дистракция, компреция, плъзгане и ротиране.

20.Ортезни средства. За долните крайници се използват различни помощни срества;проходки,патерици, бастуни.Проходки;проходките са много стабилни и се използват предимно при възрастни пациенти.Те са трудно маневрени и не са подходящи за неравен терен.Видовете проходки; обикновено проходка,проходка с копепца.Патерици;Типовете патерици-Подмишничните патерици-Лакътна патерици-Патериците с предмишнична опора.Подмишничните патерици;Те са най-популярни.Те са оразмеряват ръкохватките на нивото на трохантера така че при захват латките да остоват 30градуса флексия,ако не са оразмеряват правилно на нивото води до травмирането на н.радиалис.Лакътни патерици;Те не са стабилно и не са подходящи за много тежки пациенти и със силно нарушена равновесие.Патериците с предмишнична опора; Изпозлват се при пациенти,които имат силно нарушена функция на ръцете не могат да на правят ефективен захвот.Обикновена бастуни;Носят с здравната страна и намаляват натоварването върху противоположния долен крайник.Видове на ходене с помощни средства : триопорна,четиритактова походка;двуопорна,тритактова походка;двуопорна,двутактова походка;кръстоноса, двуопорна,двутактова походка;преминаване към ходене с едно помощно срества;качване и слизане по стъпби.