ПАТОКИНЕЗИОЛОГИЯ - BG
01.Патокинезиология анализ: Патокинезиология е част от кинезиологията коята разглежда болестните отклонения на човешкото движение обусловени от функционални или структурни промени в ОДА. При функционалните промени се касае за нарушаване само на функцията на някои елементи участващи в движението без да се установяват значителни структурни промени в тях.
Задачи:
-Да установи болестните отклонения;
-Да определи характера им и да ги класифицира;
-Да търси причините които са ги предизвикали;
-Да проучи механизма на получаване;
-Да прогнозира по-нататъшното отражение върху двигателната функция;
-Да търси ефективни начини за профилактика лечение и рехабилитация.
02.Характеристика и етиология: Развитието на двигателния дефицит се определя от множество индивидуални фактори-пол, възръст, общо физическо и психическо състояние.
Той се характеризира с негативни промени в основните двигателни качества:
-подвижност, -сила, -издръжливост, -бързина, -координация
Eтиологичните фактори се разделят на две основни групи:
-Фактори произтичащи непосредствено от патологичните промени-фрактури, луксации, дегенеративни промени, пареза, плегия.
-Фактори произтичащи от имобилизацията и инактивитета съпътстващи лечението на самото заболяване или травма.
Патофактори нарушаващи ставната подвижност е имобилизацията която е едно от най-вредните въздействия върху ставата. Основните фактори ограничаващи ставната подвижност са: -болка, -мускулен гард, -оток, -мускулен спазъм, -ставен блокаж, -контрактури, -сраствания, -костни деформации.
03.Мускулната сила и издръжливост: Фактори намаляващи мускулната сила: -Болка, нарушена инервация, избледняване на двигателния навик, мускулна хипотрофия, специфични заболявания на мускулната тъкан. Мускулен дисбаланс-същност, причини и развитие
-Мускулният дисбаланс е състояние на скъсяване и новишен тонус на един мускулни групи съчетано с потиснат тонус и слабост на техните антагонисти.
Причини: -неправилно телодържание; -неправилен двигателен стереотип на извършване на трудови и битови дейности;
-вродени аномалии; -хипер- или хипомобилни ставни сегменти, артритни промени; -претоварване с трудова и спортна дейност: -емоционален стрес =травма,контрактура,срастване =инактивитет,имобилизация Мускулният дисбаланс,според Янда се развива в 3 сендрома= променен тонус,който се установява палпаторно =мускулна слабост,установена с ММТ =нарушена последователност на активиране на мускулите в двигателния синергизъм
04.Адаптивни механизми: Адаптивни механизми са полезни при трайни увреди но не бива да се затвърждават при временни състояния.
Според класификацията на проф.Банков адаптивните механизми се разделят на компенсаторни и заместителни в зависимост от двигателното качество което е засегнато - подвижност или сила.
Когато адаптивните промени са провокирани от намалена ставна подвижност този механизъм се нарича компенсаторен.Те са директни-индиректни; проксимални-дистални.
Когато адаптивните промени са провокирани от намалена мускулна сила този механизъм се нарича заместилен.Те са; субституиращи, трикови, анатомични особености.
05.Остър, подостър: Остър период обхваща първите 4-6 дни след травмата или операцията.Основните патологични промени са болка, оток, зачервяване, температура.
Подостър стадий, затихване на възпалителната реакция започва абсорбция на хематома и заздравяване на увредените тъкани.Продължава 10-17 дни.
Хроничен период е ремоделиране на увредения участък като колагеновите фибри се дооформят и се ориентират в посоката на натоварването.Този период е с различна продължителност
Хронично възпаление е усложнение при лечението което развива с повече натоварване.
06.Остеоартритът: Остеоартритът е хронично дегенеративно заболяване на синовиалните стави в основата на което стои първична дегенерация и деструкция на ставния хрущял с вторично увреждане на подлежащата кост и възпаление на ставната капсула.Най-честите клинични симптоми са:
=болка при движение;
=преходна сутрешна скованост;
=ограничен обем на движение;
=оток на ставата;
=деформиране на ставата;
=хипотрофия на мускулатура.
Причини за остеоартрита могат да бъдат:
=несъответствието между натоварването на става и нейната здравина,
=травми,
=вродени заболявания и деформации на ОДА,
=наднормено тегло,
=микротравми при спортисти и др.
07.Имобилизация и инактивитет: Състояния които могат да предизвикат промени в меките тъкани са:
*продължителна имобилизация,
*ограничена двигателна активност,
*заболявания на съединителната тъкан и нервната система,
*тъканна патология от травма,
*вродени и придобити костни деформации.
Промените в мускулите при имобилизация се демонстрират още на следващите дни след имобилизацията.
Промените в съединителната тъкан са свързани с увеличено фиброзиране на периартикуларните структури, хрущялна пролиферация по периферията на ставните повърхности атрофия на ставния хрущял.
Промените в костната тъкан се проявяват с локална остеопороза промени в механичните свойства на костта.
08.Функционалното изследване: Функционалното изследване и анализ на мускулно скелетните дисфункции са основни елементи в цялостния процес на прилагането на кинезитерапията.Този процес съдържа 6 основни елемента:
1)функционална изследване започва с историята на заболяването и оценка на общото състояние на пациента.
2)анализира получените резултати кати прави оценка прогноза и план за лечението.
3)оформянето на функционалната оценка става на база на изследването анализа и консултациите с други здравни специалисти.
4)след оценката се прави прогноза която определя възможната степен на функционално възстановяване и времето необходимо за това.
5)план на лечението се прави на базата на прогнозата.
6)отчитане на терапевтичните резултати
Общи принципи:
1.Обяснение на пациента
2.Тестуване на незасегната страна
3.Изследване на болезните движения
4.Прилагане на пасивен натиск за усет
5.активно и пасивно повтаряне движенията
6.Изометрично изследване
7.Изследване на миотоми
09.Обща методика: За адекватното функционално изследване е необходима изчерпателна и правилно насочена анамнеза.Разговорът с пациента е основният източник за набиране на информация. В анамнезата се включва;
=Сегашно заболяване +оплаквания на болния +начало на развитие +допълнителна информация
=Минали заболявания +прекарани болести + прекарани травми +претърпели операции +наличие на инвалидност
=Придружаващи заболявания +хронични енфекциозни болести +обменни +сърдечно съдови +храносмилателни +белодробни +нервологични
=Данни за живота на болния
=Фамилна анамнеза
Основна цел на огледа е да се установят видими структурни информации, неправилна поза и промени в стереотипа и качеството на движенията.
10.Активни движения: Актибните движения се извършват волево от пациента.Тяхното диагностично значение е голямо тъй като за изпълнението им е необходим:
=>нормален обем на движение,
=>запазена мускулна сила и координация.
Контрактилни структури наричаме мускулните влакна техните сухожилия и залавните им места.
При изследване на активните движения се установява;
=максималния обем на движение;
=болковата провокация;
=мускулната сила;
=координация.
Друг симптом за който се следи при изследване на активните движения са крепитациите.
11.Изследване на пасивните: Изследване на пасивните движения се извършват от кинезитерапевта.Делят се две групи:
1)Активно изпълнени-физиологични джижения
2)Не могат активно-аксесорни движения. Аксесорните движения са неволеви траслаторни плъзгателни, които съпровождат физиологичните движения,следвайки конвексно-конкавното правило на Калтенборн.
Крайният усет е мануалното усещане за характера на механичното съпротивление,което терапевта установява в края на възможния обем на движение.Установяват се 3 типа краен усет;
А)ТВЪРД-твърдо,нееластично,непредизвикващо болка усещане за допир на кост в кост
Б)ПЛЪТЕН-разтягане на главната капсула и лигаменти.Това е твърдо или плътно еластично усещане с леко поддаване.Това е най често срещаният вид нормален краен усет.
В)МЕК-мекотъканна компресия или разтягане на мускулно-сухожилни структури.
Позиция на ставно заключване е тази позиция,при която ставните структури са подложени на максимален опън.
Позиция на ставна релаксация е позицията,при която ставната капсула и лигаменти са максимално релаксирани,а ставната конгруентност е най-малка.
Капсулен модел на ограничаване на ставна подвижност се анализира пропорцията в ограничаването на обема на движенията в различните равнини.
12.Сагиталната равнина: Под поза се разбира положението на тялото като композиция от двигателни сегменти в пространството в определен момент.
При правилна поза е налице минимално обременяване на ставите и минимално мускулно участие в поддържането й.Всяка поза която предизвиква увеличаване на стреса върху ставите се нарича неправилна поза.
Функционално фактори влияещи на позата:
*неправилния двигателен навик за поддържане на позата
*бърз растеж
*мускулният дисбаланс и контрактури
*болката
*респираторните заболявания
*обща слабост
*наднормено тегло
*мускулен спазъм
Структурни фактори влияещи на позата
Позата може да бъде нарушена и от вродени и придобити деформации на ОДА - Тези промени са свързани основно с костни деформации и поради това е почти невъзможно коригирането им с консервативно лечение.
*При кифо - лордозата главата е протрахирана напред, шийния дял е хиперекстензиран, торакалният дял е с увеличена кифоза, лумбалния дял е с увеличена лордоза, тазът е с увеличена инклинация.
*При отпусната стойка и хлътнал гръб главата е в протракция, шийния дял е леко екстензиран, торакалния с леко увеличена кифоза, гръдния кош е изместен назад, а тазът е изместен напред.
*При плосък гръб главата е протрахирана, шийния дял е леко екстензиран, горната част на торакалния дял е с увеличена флексия, а долната с намалена кифоза.
*При кръгъл гръб се наблюдава широко закръглена извивка и компенсаторно намалена инклинация на таза.
*Протрахирана поза на главата - характеризира се с увеличена флексия в долния шиен и горния торакален дял, увелечена екстензия в атланто окципиталните стави на горния шиен дял.
13.фронталната равнина: Във фронталната равнина идеалният изправен стоеж изисква пълна симетрия - главата изправена, раменете да са на едно ниво,тазът да е хоризонтален, коленете да са симетрични, ходилата леко отклонени навън.Всяко отклонения се приема за нарушение на позата и се нарича сколиоза.
Сколиозите са структурни и функционални.Функционалните се предизвикват от неправилен навик за телодържание, притискане на нервно коренче, разлика в дължината на долните крайници.
*Структурни сколиози се дължат на вродени или придобити костни деформации, следствие на травми, остеохондропатии, костно-ставна туберкулоза и др.
Те могат да бъдат идеопатични,нервно-мускулни,миопатични,постоперативни и др.
14.Замръзнало рамо: В зависимост от проявата на основните оплаквания-болка,ограничена подвижност,ставна нестабилност и неврологични проблеми,патокинезиологичните промени могат да се класифицират в следните групи:
*рестриктивни синдроми-артропатии на раменна става;
*болкови синдроми-притискане в субакромиалното пространство.
*нестабилност на ставите от раменния комплекс
*парализа на мускулите около раменната става
Към артропатиите раменна става се отнасят различни патологични промени,които ограничават ставната подвижност.Развива се болезненост в раменната област и се развива ограничен обем на движение във всички посоки.Това състояние се нарича адхезивен капсулит(замръзнало рамо)
В основата на адхезивният капсулит са патологични промени на синовиалните тикани на:
*субделтоидната бурса
*ставната капсула на гленохумералната става
*залавните части на мускулите от ротаторния маншон
*залавната част на дългата глава
Според етиологията замръзналото рамо се класифицира на *първично с непълно изяснена етиология-идеопатично;
*вторични форми се развиват вследствие на остри травми,микротравматизъм,имобилизация на раменната става.
*Идеопатично замръзнало рамо-страдат хора на възраст между 50-70 години.Развива се с неправилна поза и мускулен дисбаланс.
*Травматично замръзнало рамо се развива с директна травма в рамото или от претоварване.*Постимобилизационното се развива вследствие на имобилизация.
15.Синдром на субакромиалното: Синдром на субакромиалното притискане представлява комплекс от характерни белези и симптоми,включващи раменна болка и слабост при елевация на мишницата.Според етиологията бива първичен и вторичен.*Първичния се развива вследствие на анатомични промени в субакроминалното пространство.*Вторичният представлява стесняване на субакроминалното пространство при движение,поради гленохумерална нестабилност.
Синдром на субакромиалното притискане е продължителен процес с хронично дразнене и възпаление.Определят се 4 стадия на синдрома:1-Оток и хеморафия 2-Фиброза и тендинит 3-Костни шпори и сухожилни руптури 4-Артропатия.
Характерни патокинезиологични промени при Синдром на субакромиалното притискане:
- болка при контракция,
-болезнена дига,
-мускулна слабост,
-развитие на остеофиди,
-порочна поза,
-горен кръстосан синдром
-нарушен скапуло-хумерален ритъм.
16.Гленохумералната нестабилност: Основната причина за развитието на гленохумералната нестабилност е слабата статична стабилизация на раменната става.
Факторите,предразполагащи към развитие на гленохумерално нестабилност са вътрешни и външни.
Към вътрешните спадат:
*увреди,които намаляват контактната ставна повърхност при абдукция и външна ротация;
*костни лезии,които предизвикват загуба на костния ръб укрепващ ставата;
*пълни руптури на лигаментарния комплекс.
От извън ставните фактори най-значителен е възрастовия.
Травматична предна луксация се предизвиква най-често по директен механизъм - удар върху мишницата,когато тя е в позиция на абдукция и външна ротация.Главата на раменната кост се измества напред и надолу.
Задната луксация се среща значително по-рядко от предната.Механизмът на травмата най-често е директно въздействие върху хумеруса в посока флексия,аддукция и външна ротация-както при падане върху изпъната ръка.
17.Адаптивни механизми: Чрез флексията се осъществяват множество дейности от ежедневния живот.При ограничаване на флексията се влошава значително цялостната функция на горния крайник по отношение на самооблужването.
Екстензията в лакътя е необходима при дейности свързани с бутане,хвърляне,протягане за достигане на отдалечени предмети.Причината за ограничаване на движението най-често се дължи на ставни патологии,свързани с развитие на контрактури след фрактури.
Супинацията спомага за ориентиране на дланта към лицето и тялото,а при ограничение пречи на самообслужването.Може да се компенсира чрез външна ротация в раменна става - при екстензиран лакът и външна ротация и аддукция - при сгънат лакът.
Пронацията ориентира дланта извън тялото - например при работа с инструменти,писане,работа с компютър и други уреди и машини.Затова ограничаването на пронацията затруднява предимно трудовата дейност.Може да се компенсира с вътрешна ротация - при разгънат лакът и вътрешна ротация и абдукция - при сгънат лакът.
18.Травмите в лакътния комплекс: Травмите в лакътния комплекс са по-често срещани в детска възраст и при млади хора.Според механизма на получаване биват: компресионни,дистракционни и варусно-валгусни увреди.
*Компресионни увреди - устойчивостта на лакътя се обезпечава от костите,затова компресионните травми най-често предизвикват фрактури.
*Дистракционните увреди се поемат предимно от капсуло-лигаментарния апарат,поради което той се уврежда най-често,получава се луксация.
*Варусно-валгусните увреди - колатералните лигаменти и ставна капсула осигуряват стабилността на лакътя във фронталната равнина.Ако бъде подложена на валгусни натоварвания,медиалните колатерални лигаменти се преразтягат,а латералните костни структури са подложени на силна компресия.
*Латерален епикондилит - характеризира се с болка в областта на латералния епикондил на раменната кост и хумерорадиалната става.
*Медиалният епикондилит се предизвиква от пренапрежение на mm.pronator teres,flexor carpi radialis и понякога flexor carpi ulnaris.
Патокинезиологични промени при травми и ставни патологии:В острия период след травми и заболявания основен проблем е вътреставния оток,болката и мускулния гард,които ограничават обема на движение.
19.Нервни в лакътния комплекс: Най-честите увреди на периферните нерви в лакътния комплекс са:
*N.ulnaris минава повърхността по sulcus n.ulnaris,непосредствено зад медиалния епикондил.Получава се синдром на кубиталния канал.
Травмата на нивото на лакътя предизвиква сетивни смущения по улнарната част на дланта,5.пръст и медиалната част на 4.пръст.Развива се деформация тип полуграблива ръка.
*N.radialis проксимално върви по мишничната кост,след това преминава към предмишницата вентрално от медиалния епикондил.В лакътната ямка се дели на два клона - повърхностен и дълбок.
Дилбокият клон може да бъде притиснат,повърхностния клон може да бъде увреден от директна травма.
При пареза на нерва ще се наруши функцията на инервираните мускули.
Характерна е деформацията на ръката тип капковидна ръка.
*N.medianus преминава дълбоко в кубиталната ямка,по предната лакътна област между главите на m.pronator teres,а по предмишницата - в пространствато между повърхностния и дълбокия сгъвач на пръстите.Нервът може да бъде притиснат при преминаването си между главите на m.pronator teres, причинявайки сетивен дефицит.Двигателния дефицит засяга мускулите инервирани от нерва - Характерна деформация тип граблива ръка.
20.Дегенеративни заболявания: ПКЗ промени в областта на ръката са фрактури,сухожилни руптури,нервни лезии или хронични заболявания като ревматоиден артрит,остеоартроза.Имобилизацията също е сред основните фактори за развитие на двигателен дефицит.
*ПКЗ промени при синдром на карпалния канал:Синдромът на сарпалния канал се дължи на компресия на n.medianus в тази област и се характеризира с неврологична симптоматика.През карпалния канал преминават още сухожилията на повърхностния и дълбокия сгъвач на пръстите и сухожилието на дългия сгъвач на палеца.
*ПКЗ промени при синдром на канала на Guyon:Дължи се на оток от хараняване на n.ulnaris в канала между os hamatum и os pisiforme.
21.Ревматоиден артрит: ПКЗ промени на ръката при ревматоиден артрит
1.Зигзагообразна деформация на палеца - често настъпва в напредналите стадии и се характеризира с флексия и аддукция в КМС, хиперекстензия в МКФ става и флексия в ИФС.Нарушава опозицията на палеца и затрудняват захватите.
2.Деформация на МФС на 2.-5. пръст - също характерна за напреднал стадий на РА, обикновено изместването е към флексия и улнарно отвеждане.
3.Зигзагообразна деформация на пръстите - развиват се две типични деформации - наречени бутониера и лебедова шия.Основна причина е хроничния синовит и отслабването на съединителната тъкан в областта на ПИС. Деформациите на пръстите се развиват успоредно с деформациите на МКФ стави.
22.Cтавни патологии: ПКЗ промени при ставни патологии: Остеоартрит на ТБС - най-често срещаното заболяване.Етиологията на дегенеративните промени се свързва с процесите настареене,травмиране на ставата,репетиторно претоварване.
Основните симптоми са:
-болка;
-скованост;
-ограничен обем;
-анталгична походка;
-мускулна хипотрофия и дисбаланс;
-скъсяване на засегнатия крайник.
ПКЗ промени при болка в ТБС: При болка в ТБС при всяка крачка болният се опитва да намали компресионното натоварване като накланя тялото към болната страна.Така се измества ОЦТ и се намалява рамото на действие на гравитацията към опорния крак.Това намалява стабилизиращото действие на абдукторите и те предизвикват по-малка компресия между ставните повърхности, което намалява болковата провокация.Това е анталгична походка тип Duchenne.
23.Травмите в ТБС: Фрактурите в проксималната част на бедрената кост се локализират най-често в трохатерната област или шийката.Симптомите за такава фрактура са силната болка в слабинната гънка или тазобедрената област при опит за движение,скъсеният с няколко см и ротиран външно крайник.
Основните ПКЗ промени във функцията на ТБС се дължат на болката.Тя е силно изразена и ограничава движенията на крайника който е нестабилен и скъсен. Развива се флексионно-външно ротарна-аддукторна контрактура.
Основни при тендинити и бурсити:
-болка при контракция или стречинг на засегнатия мускул;
-патологични промени ж походката,леко скъсена опорна фаза със засегнатия крайник и дори леко накуцване;
-развитие на мускулен дисбаланс;
-ограничена локомоторна способност.
24.Бедраната кост: Типичните аномалии в структурата на бедрената кост са свързани с промени във взаимоотношенеито между шийката и диафизата.Във фронталната равнина шийно-диафизаринят ъгъл е с физиологични стойности между 120-130*.
Когато ъгълът е по-голям се нарича соха valga,а когато е по-малък - coxa vara.
В трансверзалната равнина може да бъде променен ъгълът на антеверзия.
ПКЗ промени при вродена луксация на ТБС: Основните костни промени засягат ацетабулума,главата и шийката на бедраната кост.Настъпват се промени в ставната капсула и мускулите.Късните промени са свързани основно с нарушаването на походката.
Наблюдава се походка тип Duchenne-Trendelenburg.
25.Фронталната равнина: Нормално в равнина подбедрицата има леко валгусно отклонение спрямо бедрото-физиологичен genu valgum.Това е така заради шийно-диафизарния ъгъл в проксималната част на бедрото.Ако ъгълът,който сключват осите на двете кости е отворен навътре - се нарича genu varum.
При жените валгусният ъгъл в коляното нормално е по-голям заради по-широкия таз.
*Genu varum е постепенното износване на ставния хрущял от медиалната страна предизвиква варусна деформация на подбедрицата.
*Genu valgum: Увеличаване на валгусният ъгъл в коляното най-често се дължи на деформации в съседните стави - намален шийно-диафизарен ъгъл на бедрената кост,увеличена антеверзия,плоско ходило,травми,слабост на медиалните мускули - mm.semimembranosus et semitendinosus,медиална нестабилност,и др.
Хиперекстензията в коляното повече от 10* се нарича genu recurvatum. Най-честа причина е претоварване,което преразтегля дорзалните капсула-лигаментарни и мускулно-сухожилни структурни.
26.Травмите в Коляното: Лигаментарни увреди в коляното:При млади хора се получават се най-често под въздействието на външни сили - валгусен стрес,хиперекстензия,а при възрастни хора,когато лигаментите се получават от сравнително малки сили.
*Увредата на предна кръстна връска:Механизъм на травма:-валгусен стрес,който предизвиква преразтягане и увреда на медиалният колатерален лигамент,а често се уврежда и задно-медиалната част на ставната капсула,медиалния мениск и предна кръстна връзка,наречена ужасна триада.
*Увредите на задна кръстна връзка са комбинирани с увреди на ПКВ и задната част на ставната капсула.Има три механизма на травма:
-Хиперфлексия,
-директен удар върху проксималната част на тибията и хиперекстензия.
*Увреда на колатералните лигаменти:Медиалният колатерален лигамент се засяга при директен удар по латералната и предна част на коляното - рязък валгус - или при падане с усукване и ротиране навън на подбедрицата.
Увреждането на външната колатерална връзка се получава при принудителна аддукция на подбедрицата - рязък варус в коляното,при падане настрани.
Менискални увреди - предизвикват се най-често при ротаторни усилия на бедрото спрямо фиксираната подбедрица,когато крайника е натоварен с тежестта на тялото.
Медиалният мениск се уврежда по-често от латералния заради по-слабото прикрепване и по-малки възможности за компенсаторно изместване.Уврежда се при прилагане на валгусно натоварване върху напълно изпънато коляно и фиксирано ходило.
Към травмите на коляното се отнасят фрактурите на костите в областта на коляното - на пателата,бедрената кост и тибията.
27.Ставни патологии: ПКЗ промени при ставни патологии: Най-често коляното се засяга от ревматоиден артрит,гонартроза и остри травми.
*Ревматоидният артрит засяга първично синовиалната обвивка,предизвиква нарушаване на ставната подвижност и хронично възпаление.
*Гонартрозата е свързана с постепенно износване на ставния хрущял и деформиране на ставните повърхности.
Различават се 3 форми на гонартроза:
-уникондиларна
-ретропателарна
-пангонартроза.
ПКЗ промени при ограничена подвижност: Причина за намаляване обема на движение всъщност е адаптивното скъсяване на меките тъкани около ставата - ставна капсула,лигаменти,мускулно-сухожилни структурни.Получава се следствие на имобилизация или инактивитет.Формирането на сраствания може да ограничи подвижността на пателата,а това ограничава обема на флексия и екстензия.
ПКЗ промени при нарушена мускулна функция
Причини:
-слабост на m.quadriceps femoris;
-отстраняване на пателата;
-оток.
28.Pes planus: С този термин се обозначава сладането на надлижния или напречния свод на ходилото.Плоското ходило може да бъде вродено или придобито.Вроденото се среща по-рядко.Според етиологията придобитото плоско ходило може да бъде статично,травматично,рахитично или паралитично.
От кинезиологична гладна точка има две форми на плоскостъпие - ригидна и флексабилна.
Ригидната форма е структурна деформация и обикновено е наследствена.
Най-честата форма е флексабилната - характерно за нея е спадане на свода при обременяване с тежестта на тялото.
Увеличен свод на ходилото: Надлъжните сводове са увеличени,а главите на метатарзалните кости са разположени по-ниско от задноходилната част. Увеличаването на сводовете предизвиква цялостно скъсяване на ходилото. Постепенно се променя костната структура - пръстите се събират в котешка лапа - екстензия в МТФС и флексия в ИФС.
29.Травми на глезена и ходилото: 1)Супинаторна-външноротаторна травма-външното усилие,приложено върху супинирано ходило пирвоначално предизвиква руптура на вентралния тибиофибуларен лигамент(ст 1),фрактура на дисталния край на фибулата(ст2), на дорзалната част на тибията(ст 3) и фрактура на медиалния малеол(ст 4).
2)аддукционна травма - аддукционното усилие,приложено върху супинирано ходило първоначално предизвиква фрактура на дисталната част на фибулата(ст1), след това на медиалния малеол(ст2).Фибуларната фрактура по правило е напречна,докато тази на медиалния малеол коса.
3)Пронаторно-външноротаторна травма -усилието е приложено върху пронирано ходило предизвиква руптура на делтовидния лигамент(ст 1).Ако усилието продължи руптура на предния тибиофибуларен лигамент(ст 2),висока фибуларна фактура(ст 3) и фрактура на дорзалния ръб на тибията(ст 4).
4)Пронаторно-аддукторна травма-първите две степени са като на пронаторно-външноротаторната увреда.Степен 3 е фрактура на фибуларен малеол.
Руптурата на ахилесовото сухожилие настъпва като резултат от силна контракция на m.gastrocnemius при значителни усилия при обременяване с тежестта на тялото при отскок напред и приземяване,рязко стартиране или при директна травма.
30.Промени в походката: Най-честите причини за нарушаване на походката са:
Промени и походката при мускулна слабост
*При слабост на m.gluteus maximus се развива патологична походка глутеус максимус.
*При пареза на абдукторите на ТБС се развива патологичната походка тип Trendelenburg и походка тип Duchenne.
*При слабост на m.quadriceps femoris пациентът се накланя напред.Това измества ОЦТ и линията на гравитация пред ставата,така тя се екстензира и заключва.
*Пареза на дорзалните флексори на ходилото - това води до увисване на ходилото през маховата фаза.
*Пареза на плантарните флексори на ходилото - липсва повдигането на петата в края на опорната фаза.
Промени в походка при увреди на ЦНС
-При хемиплегия - се развива повишен тонус на екстензорите на кракът.Горният крайник обикновено развива флексори спастицитет.Стъпката със засегнатия крак е удължена,а с незасегнатия - скъсена.Походката се нарича Вернике - Maн.
-Паркинсонова походка - движенията са сковани,лактите са сгънати,липсват реципрочните движения на раменния пояс и горните крайници.
-При ДЦП - се развива спастичана параплегия.Бедрата са във флексия,аддуксия и вътрешна ротация,коленете флектирани,а ходилата в плантарна флексия.