КТ НЕРВНИ БОЛЕСТИ 2

Висша Нервна Дейност. Неврофизиологични основи.

Вегетативна нервна система – генарира всички вътрешни органи.Соматична нервна система-осъществява възпиеманита на сигналите от заобикалящата ни среда и регулира волеви движения на скелетните мускули.Тези две системи се свързани помежду си. Функционалната единица на нервната система е неврона. Невроните са възбудими клетки,които приемат,запазват,възпроизвеждат и предават информация на други нервни клетки. Те са тясно специализирани с две основни функции. Възбудимост и Проводимост. Изградени са от ; Звездовиднотяло,дентрити,аксони. Звездовидното тяло заема централната място-Разполага се в клетъчното ядро,заобиколено цитоплазма и от там извързшва синтеза на по-голяма част от белтъците. Дендритите образуват. Гъста мрежа с дървовидна структура и доставят информация на неврона.Аксонът който провежда импулсите от клетъчното тяло на неврона към друга клетка. Аксонните на двигателните нерви достигат до съответния изпълнителен орган,които може да бъде скелетен мускул,кръвоносен съд или жлезиста кретка. Разклоненията на аксона завършват е многобройни окончания,които се допират до дендритите и телата на следващия неврон. Това място на контакт които предава и осъществява този процес се нарича медиатор. Според функцията не невроните биват аференти и еференти.

2.Основна функция на нервната система. Рефлекси (рефлексна дъга) :

Основна функция на нервната система е да осъществява връзката и обмяна на информация в организма или външната среда. Процесите се осъществяват с помощта на рефлексите. Рефлексна дъга- осъществяване на даден рефлекс се изпълнява от точна рефлексна дъга: рецептор - може да преобразува физическата енергия. Моносинаптичните или полисинаптичните рефлекси участват в гръбначния мозък и превеждат импулса към еферентния неврон.

3.Нервна система. Пътища на Централната Нервна Система.

Централният двигателен неврон(Пирамидният път). Обхваща всички двигателни неврони,които започват от кората и завършва в мотоневроните на предния рог на грибначния мозък и двигателните ядра на черепно-мозъчните неври. Той започва от големите пиремидни клетки на БЕТЦ,разположени в първичната моторна кора. Аксоните на тези клетки слизат надолу групирайки се в два снопа ; Корово-спинален път за грибначния мозък и корово-ядрен за ядрата на черепно-мозъчните нерви. По голямата част от влакната на корово-спинания сноп се кръстосват на границата между продълговатия и гръбначния мозък.Синдромът на централния двигателен неврон е резултат на лезия на пирамидния път на различни нива от кората на мотоневроните. Симптомите на увреда на централния двигателен неврон не са свързани само с увреда на Tr.Corticospinalis / Tr.Corticonuclearis. Едностранната лезия на централния двиателен неврон над нивото на Decussatio Pyramidum довежда до контралатерална симптоматика. Синдромът на централния двигателен неврон се характеризира със следните прояви ; Намалена мускулна сила(Пареза) Пълна липса на мускулна сила(Плегия) В различните крайници,според нивото на увредата.

4. Тестове

RİVEREAD(RMA) за оценка на двигателни дейности – дава се по 1 точка при възможност да се извърши движението,теста се състиои 3 раздела общо точки от теста 38.

Мischels - Тест за двигателна функция на горен крайник, тестува се от седеж 0-ч точки.

Измерване на функционална независимост- 1-7 точки.

Тест на Brunnstrom - дава бърза информация за състояние на болния.

Тест на Ashworth - за определяне на промените в мускулния тонус 0-ч точки.

Тест на Бартер - определят се възможностите за извършване на ДЕЖ.

Тест на Kurtzke - състои се от две скали, въз основа на степените на нарушение в отделните неврологични функции.

5. Патокинезиологичен анализ на походка при централни парези и парализи.

Походка със степаж ; Такава походка се проявява при парези или парелизи на дорзифлексорите на ходилото,вследствие на което стъпалото увисва надолу при пренасянето му напред в маховата фаза. Това предизвиква удължаване на засегнатия крак и затова компенсаторно коляното се повдига по-високо от нормалното(по голяма флексия в ТБС и колянната става)

Посрещането на опората става не с петата,а със стъпалото,което(шляпа) при контакта поради липсата на контрол от страна на дорзифлексорите.

Хемипаратична походка ; Пациенти с хемипарализи и хемипарези изнасят засегнатият крак в дъга по време на маха(косяща походка).Като едновременно сгъват повече ТБС и коляното за да отделят пръстите на увисналото в плантарна флексия ходило от пода. Засегнатият горен крайник е приближен до тялото. При по изразени хемирапализи и хемипарерзи таза е ротиран напред от засегната страна. По този начин незасегнатият долен крайник е разположен по назад. При ходенето почти не става разминаване на двата крака- Липсва задна опора със засегнатия крак и предна опора при незасегнатия крак.

6.КТ при Мозъчен инсулт

Опр: Остро нарушение на мозъчното кръвообръщение, при което възниква огнищна или общо мозъчна симптоматика която продължава повече от 2. Видове: Исхемичен мозичен инсулт – развитие на некроза на някоя част на мозъка. Патогенеза :Тромботичен,емболия или хемодинамичен механизъм. Патоанатомия:Обструкция на артериален съд. КЛ.Картина : Оплакванията най-често рано сутрин слабост в крайниците , с или без нарушения в говора , парестезии, зрителни нарушения , главоболие,сънливост.Инсултът е тежко остро нарушение на мозъчното кръвообръщтание водещо до загиване на мозъчни клетки. Клинично се проявва с общо мозъчни огнищтни прояви,продължаващи повече от 2ч часа. По патоморфологични белези се различават два вида инсулт. Хеморагичен и исхемичен. Факторите които водят до съдова мозъчна недостатъчност са контролируми и неконтрорилуми. Контролируемите са начина на живот и фактори свързани със заболяване. Рисковете фактори свързвана със начина на живот могат да бъдат лекувани. Неконтролируеми – Пол,възраст. При исхемичен инсулт наблюдава запушване на артерия която храни мозъчна тъкан с кислород. Причината да това може да бъде – Атеросклероза,хипертоничнаболест и др.Кръвоносния съд е с цяла стена. Но при запушване или спазъм настъпва размекнаване на мозъчната тъкан. Мозъчен исхемичен тромботичен инсулт са среща при хора в среднали напреднала възраст. Може да настъпи през деня,по време на покой или вследстване на исхемично напрежение или физическо усилие. Тя настъпва вследствие на откъсване на смбол намеращ се най-често в сърцето или в контанкт със съдовата система на периферна артерия.

7. КТ при Хеморогичен м.инсулт –

Представлява остро нарушение на мозъчното кръвообръщение, при което възниква кръвоизлив в мозъчното вещество. КЛ.Картина : Настъпва изведнъж със загуба на съзнание,слаб нишковиден пулс, хемипареза. Цел:Макс.функциолнално възтановяване на болния. Задачи и средста : 1.Профилактика на усложненията –дих.упр, лечение чрез положжение обръщане на 1 – 2 часа , Повдигане на крайника над нивото на сърцето (тилен лег) 2.Профилактика на контрактури – лечение чрез положение.

3. Подобряване на активни движение – пасивни упр от дистални към проксимална, Активни упр. ч.Вертикализация – до седеж и до стоеж 6.Обучение в ходене – Упр в опорна и махова фаза.

8.КТ при Въз заб. На главен мозък/ МЕНИНГИТ :

Опр: Възпалителни увреждане на мозъчнните обвивки от инфекциозни фактори ( бактерии,вируси )

Етиология: Биват бактериални,

вирусни,микатонични и др.К.К: 1.Синдром наобщовъзпалителни заб. На високо температура,изпотяване 2.Менингеален синдром : - Менингорадикулерно дразнене – Синдром на вътрчерепно налягане КТ-след преминаване на острия възпалителен процес. ЦЕЛ: да се подпомогне преодоляването на наличната възпалителна симптоматика и цялостния оздравителен процес. ЗАДАЧИ: 1.Общо тонизиране на организма 2.Нормализиране на мускулния тонус 3.Адаптиране на дихателна и СС система.

9. КТ при ЕНЦЕФАЛОМИЕЛИТ

Видове: Възп.заб.на гръбначния мозък, Възп.заб. на главния мозък, Комбинирана. Менингити-възпаление на мозъчната обвивка. Енцафалит- Възпаление на мозъчните вещество на главния мозък. Енцефаломиелит- Възп.на мозъчното вещество на главния и гръбначния мозък.

КТ: след преминаване на острия възпалителен процес. ЦЕЛ: да се подпомогне преодоляването на наличната възпалителна симптоматика и цялостния оздравителен процес. ЗАДАЧИ: 1.Общо тонизиране на организма 2.Нормализиране на мускулния тонус 3.Адаптиране на дихателна и СС система. ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:-резки отклононие на главата, -макс.вдишване и издишване.

10.Възп забол на Гръбначния мозък(Полиомиелит)

Опр;остро вирусно заболяване,което засяга избирателно мотоневроните от предните рога на грб мозък. Развиват се вяли парализи и парези.Протича в ч стадии;

1-Предпаралитичен ;2-Паралитичен;3-Възтановителен;

КТ-та в предпаралитичния стадии с цел предотвратяване на усложненията.Средства;ЛЧП,ПУ в засегнатите крайници.

КТ се разширява във възтановителния стадий

Цел;максимално възможно двигателно възтановяване и профилактика на усложненията от обездвижването.

Задачи;1-Стимулиране на кръвообращение и трофиката. 3-Подобряване на равновесията. ч-Преодоляване на равновесията.

Средства;трофичен масаж, аналитични упр,пасивни, суспенсионно терапия,подводна гимнастика.

11.КТ при Множествено Склероза

Опр: МС е пристъпно прогресивно заболяване което протича с фази на обостряване и ремисия. Кл.Картина: -Сетивност;парестезии, -Болка;хронични болки,

-Зрение; нистагъм,-Емоционални проблеми;депресия –Двигателна дейност;парези или парализи, нарушена кординация и равновесия, Цел:Поддържане на общото функ.състояние с оглед възможно по продължително запазване на ежедневната независимост и извършване на проф.дейности. Задачи и средства: 1.Поддържане на обема на движение в ставите и преодоляване на муск.дисбаланс – ч/з ПУ и ПНМУ 2. Подобряване на кординацията – ч/з кордин.упр. 3.Подобряване равновесните възможности – равновесни упр. :

12.КТ при Паркинсонов Болест Опр:Нервнодегенеративно прогресираща заболяване,засягащо екстрапирамидната система. Етиология:Енцефалит,Интоксикации и травми. КК:Ригидност,брадикинезия,тремор,говор,постурална нестабилност, сетивност,промени в походката. ЦЕЛ:Задържане прогресивния ход на заболяването.

Задачи и средства : 1.Подобряване на дихателната функции – дих.упр

Намаляване повишен мускулен тонус и подобряване подвижността на гръбначния стълб и крайниците – Упр от отбременени ИП за гр.стълб и макс. ч.Подобряване физиологичните синкинезии. 5.Подобряване координацията на движенията – коорд.упр. 6.Подобряване походката – смяна на посоката , ходене назад.

13.КТ при стресение на Главния мозък

Опр;функционално,динамично разтройство без структурни промени на мозъка.Налице е съдово-рефлекторен спазъм и мозъчен оток.Кл картина;загуба на съзнание, главоболие, световъртеж, гадене,лесна уморяемост. Степени;лека-от 1 секунда до няколко мин е загубата на съзнание.Средна-до 30 мин загуба на съзнание.Тежка-до 1 час

Кт Цел;да се подпомогне оздравителнип процес.

Задачи;1-да предпазим болния от застойните явления. 2-Вертикализация на болния и обучение в ходене.

Средства;ОРУ, от дистално към проксимално,гръдно и диафрагмално дишане постепенно вертикализиран,изометрични упр за шийна муск.Противопоказания; Активни упр за цервикален дял и странични отвеждания.Максимално вдишване.

14.Клинико физ особености на Гръбначно-моз травми

Опр;нарушение в целостта и функциятана гр мозък.

Етиология;лусация или сублуксация на гръбначни мозъчните прешлени,вследствие удар или падане. Видове; Стресение и Компресия на гр мозък.

Кл картина;зависи от нивото на увреда на гр мозък.

С1-Сч –спастична квадрипареза.

С5-Тh2-горна вяла,долна спастична пареза.

Th3-Th11-долна спастична пареза.

Th12-L1-долна вяла пареза.

Симптоми;Двигателни,сетивни ,

тазоворезервоарни и дихателни нарушения.

През Ранен Остър Период

Включва първите 1 2 дена до първия месец.

Цел:обладияване спиналния шок и предовратяване на евентуалните усложнения. Задачи: облекчаване и стимулиране със и дс, стимулиране на функцията на коренните органи, профилактика на контрактури. Средства: дихателни упр, активни и пасивни упр.

През Късен тренировичен период Цел:възтонияване функциите на Г.Стълб, подържане на организма в общо добро състояние. Задачи:бъзтонияване на подвижността на Г.Стълб, стимулиране на активните движения,засилване на мускулния корсет.

Средства: активни упр, двигателни движения, масаж,стречинг.

15.KT при Латерална Амиотрофична Склероза

Определение;системно,наследствено,дегенеративно забол на картикоспиналния път със съчетани клинични прояви от централния и периферния двигателен неврон.Заболяването започва след 50г възраст и се среща по-често при мъже.

Етиология;не е изяснена.

Патоанатомия;установява се дегенерация двигателните неврони,която започва от двигателната зона на главния мозък.

Кл картина;нарушения,свързани с патология към периферния двигателен неврон.Нарушения,свързани с патология в централния двигателен неврон..Дихателни нарушения.

Цел;да се поддържат функционалните възможности на болния.

Задачи;1-Положително повлияване на дихателните функции-използват се техники за подпомагане на откашляне.2-Нормализиране на мускулния тонус.Използва се масаж,позициониране на крайниците,бавно разтягане,ПНМУ.

16. KT при Прогресивна мускулна дистрофия

Отнася се към групата на първичните миопатии.

Определение. Прогресивната мускулна дистрофия е генетично детерминирана, първично-мускулна, прогресивна миопатия с неизяснена етиология.

Патоморфология. Мускулите са засегнати симетрично от атро- фичен процес. Те са намалели по обем, с избледнял цвят, поради съе- динителнотъканната и мастна дегенерация на мускулните влакна.

Форми:

Прогресираща мускулна дистрофия - тип Дюшен (с неблагоприятно протичане);

Тип Бекер - проявява се в по-късна възраст;

Фасцио-скапуло-хумерална форма - засяга лицевата мускулатура и раменния пояс.

Тип дюшен – ранно на4ало между 2,6 годишна възраст. Прогресивно се разрушават мускулните влакна симетрично. Първично се засягат проксималните мускилни груипи на тазовия пояс и долните крайници. А по-късно и горните крайници. Клини4на характеристика ; Настъпва псевдохипетрофия на Реиоюенз. Мускулната хипотрофия води до нарушена стойка и походка.(Патешка походка,изразена,перлордроза. Разширена опорна площ. Има трудности при изправяне и клкяване. Към 5-6 годишна възраст се наблюдават внезапни падания при ходене. Към 8,10 годишния възраст болните не са в състояние да се качват по стълби- Да се изправят от лег до седеж.