МАСАЖ 1

Тема1.История на масажа – периоди

В съвременната медицина масажът има широко приложение.Той е част от кинезитерапията.Под масаж се разбира методично механично дразнение на кожната повърхност,кожата,подкожните тъкани и мускулатурата на човека,при което по рефлекторен и механичен път се предизвикват редица промени в организма.Масажът приложен върху болен човек,е част от дразнещата терапия и има за цел да повдигне общия тонус на организма или да отстрани дадени функционални смущения.Използван с такава цел масажът се нарича лечебен.Когато масажът се използва при здрави хора за подържане на тургорът  на кожата,за подобряване на кръвообръщението и обмяната на веществата,за повдигане на духа и се нарича хигиенен.Масажът може да се приложи и върху спортисти за по бързо настъпване на тренираност,при борба с някои неблагоприятни предстартови състояния както и за по-бързо отстраняване на умората такъв масаж се нарича спортен

Тема2. Класификация на масажа

В различните етапи на развитие са предлагани много класификации както на видовете масаж така и на похватите му.В България е приета следната класификация:лечебен,спортен и хигиенен.Лечебният масаж има за цел да излекува или да предпази от дадено заболяване.Ето защо той се нуждае от точно дозиране и подбиране на подходящите похвати.1.Класически:поглаждане,разтриване,омачкване вибрационни и ударни похвати.2.Рефлекторен:мускулен,перистален,съединително – тъканен,сегментарен.3.Древноизточни:точков,акупресура,зонов,аурикулумасаж.4.Специализиран масаж на някои органи:очен,простатен,на дебелото черво вагинален и др.5.Апаратен:хидро-механо-пневмомасаж.Спортен масаж се използва при спортисти с цел да се подпомогне тренировката им или за по-бързото отстраняване на умората и възтановяване на силите.Хигиенен масаж – се нарича този,който прилага при здрави хора,за да запази доброто състояние на организма и работоспособността му.

 

Тема3. Физиологично въздействие на масаж

Механичната енергия от масажните похвати се превръща в нервно възбуждение, което е в основата на нервнорефлекторната реакция. Дразненията от външната и вътрешната среда се възприемат и предават от т.нар. анализатори. Те представляват система съдържаща: рецептор-възприема дразнението, проводящ отдел-провежда нервното възбуждане, и мозъчен център-оформя усещането. При сетивния анализатор рецепторите се намират в кожата, сухожилията и околоставните тъкани, мускулите и вътрешните органи. Кожата е снабдена с голям брой екстерорецептори за топлина, студ, допир, натиск и болка. Сетивността на кожата има и свойството и адаптация, т.е. при по-продължително механично дразнение, възбудимостта на рецепторите отслабва.

 

Тема 4. Влияние на мазажа върху функ.състояние и общата адаптация на

организма.

Масажът спада към лечебните сресдтва с дразнещо влияние върху нервната система. Вегетативната Н.С. също се включва в действие в резултат на което се получават благоприятни изменения, както с общ, така и с локален характер. Механизмът действа непосредствено върху повърхността на тялото. Механично се подобрява лимфо-и кръвообращението, което се манифестира с местна вазодилатация и хеперемия, подобряващо трофиката на тъканите и способстващо отсраняването на метоболизираните вещества. Рефлектоното действие на масажът на вътрешните органи се обяснява с въздействието му върху Н.С. Умереният или бавен и лек масаж успокоява, а силният и бърз – възбужда. Задължително трябва да се вземе в предвид типа нервен масаж на пациента.

 

Тема 5. Физиологично въздействие на масажа върху кожата и лимфната система

Кожата изпитва непосредствено въздействието на външните дразнители. Тя се състой от 3 слоя: epidermis, derma, telasubcutanela. Епидермисът има няколко слоя. Дермата е изградена от съединителна тъкан, прилепена към епидермиса и се състой от 2 слоя. Менахорецепторите са: 1 – свободни нервни окончания; 2 – телца на vagner – maissner; 3 – телца на vater – pacini. Болкови рецептори -  чувството се възприема от немиелинизирани свободни нервни окончания. Първото въздействие на масажа е механично. При движението на ръката по кожата умрелите епителни клетки заедно с натрупалият се мастен секрет, под и прах се отделят. По рефлекторен път нервният импулс се предава аферентно до различните нива на Н.С. Лимфата се образува от тъканната течност в между клетъчните пространства. Тя се движи в лимфните капиляри, които на определена дължина имат клапи подсигуряващи еднопосочното й движение.

 

Тема 6.Физиологично въздействие на масажа върху сърдечно-съдовата система

Сърдечносъдовата система е разположена в дълбочина и не е достъпна за пряк масаж. Затова масажистът е длъжен да знае, че всяко масажно движение трябва да има определена посока. Съдовата система е съставена от 2 части: сърдечносъдова и лимфна. По първата към всички тъкани тече кислород, хранителни вещества и хормони, а чрез венозната й част и лимфната система се отделят крайните продукти на обмяната. Кръвта е течна тъкан, намираща се в непрекъснато движение и осъществяваща транспортната функция в 2-та кръга: голям и малък. И двата започват и завършват в сърцето. При здрави хора влиянието на масажът върху кръвното налягане не е толкова силно изразено, колкото е при тези с високо кръзно налягане. При последните, особено след масаж в тилната област, неколкократно се снижава кръвното налягане, което се свръзва с вазодилатацията в масираният регион, отпускането на мускулите и рефлекторното повлияване. Трябва да се отбележи, че  някой стимулиращи масажни прийоми могат да предизвикат повишаване на пулсовата честота.

 

Тема7.Физиологично въздействие на масажа върху мускулите,ставите и околоставните тъкани.

Влиянието намасажа върху мускулите се проявява в няколко направления.Влияния върху мускулния тонус – те са богато снабдени с проприорецептори,чрез които се свързват със централната нервна система те са два вида:1.Мускулни вретена – те имат интрафузални и екстрафузални влакна и служат детектори на дължината на мускула.2.Сухожилни рецептори на Голджи – разположени в сухожилията и са чувствителни към механичното опъване на мускула.Тези рецептори предават информация на съответните гръбначно мозъчни сегменти.Така масажът въздействайки на мускулните вретена и сухожилните рецептори може да въздейства на тонуса на мускулите.

 

Тема 8. Топографо-анатомични области на тялото и на достъпните за масаж мускули.

При масаж на отделните части на тялото масажистът трябва добре да познава топографската им анатомия. Мускили на главата и шията – m. frontalis; m. temporalis; m. orbicularis oculi; m. orbicularis oris; m. risorius; m.masseter; platisma. Мускули на горният крайник – m. deltoideus; m. triceps brachii; m. biceps brachii; m. brachialis; m. brachioradialis; m. pectroralis major; флексори и екстензори на китката и пръстите; мускули на длънта. Мускули на туловущето – m. deltoideus; m. pectoralis major; m. rectus; m. abdominis; m. serratos; m. obliquus abdominis externus; m. trapezius; m. teres major; m. subscapularis; m. latissimus dorsi; m. gluteus maximus. Мускули на долният крайник – m. sartorius; m. quadriceps femoris; m. adductor longus; m. tensur fasiae latae; m. gluteus maximus; m. biceps femoris; m. semitendinosus; m. semimembranosus; m. fibularis  brevis; мускули на ходилото.

Тема 9.Физиологично въздействие на масажа върху дихателната система и обмяната на веществата.

Масажът има активно влияние върху газообмена,обмяната на аминокиселините и минералите,усилва отделянето на организма на минералните соли.Всичко това положително влияние на вътрешните органи и жизненоспособността на организма.Под влияние на масавът се стимулират топло регулаторните – процеси и се подобрява тъканния обмен на веществата.Общия масаж оказва регулиращо действие на вегетативните функции на организма:дишане,кръвообръщение,храносмилане, кръвотворна функция.При обработване на коремната област се намалява артериалното налягане  при болни от хипертонична болест.В случаите в които масажът се предхожда от топлинни процедури обмяната на веществата се засилва още повече,който е важност за спортисти в тренировъчния период.

 

Тема 10. Хигиенни основи на масажа, Намазващи средства. Показания и противопоказания за масаж.

Устройсвото на масажното помещение. То трябва да бъде широко, за да има достатъчно въздух, както за масажита, така и за масираният. Температурата не трябва да предизвиква настръхването и неприятното чувство, а трябва да предразполага към отпускане на мускулите. Осветлението трябва да е достатъчно, за да се виждат добре измененият върху кожата на масираният. От голяма важност е масажната кошетка. Трябва да има минимум една подвижна част в горният край, където е добре и да има отвор и за лицето. Хигиена на масажиста: Ръцете трябва да се поддържат чисти, като се измиват със сапун след всяко масиране. Ноктите се изрязват ниско и се почистват. Пръстени, часовници и гривни трябва да се премахват преди започването на масажната процедура. Облеклото трябва да е леко. Изисквания към касажираният: кожата на пациента трябва да е чиста от обриви, екземи, наранявания и др. масираният трябва да е максимално разсъблечен, като се покрива със чаршаф и се откриват частите, които се масират.

 

Тема 11.Физиологични промени в организма при прилагане на похватите поглаждане и изтискване,разтриване,омачкване.

Стечингът е основен метод за възтановяване и увеличаване на ставната подвижност.При стречинг се навлиза в тъканното съпротивление.Стречинг меже да бъде приложен при различен начин,мануален стречинг мобилизационен,механичен,мускулно – инхибиторен.Авто-стречинг – в кинезитерапията се прилага основно мануален стречинг.Той се нарича още пасивен,защото разтягането се осъществява от ръцете и тялото на терапевти.Терапевтичният ефект и дозировката на стречинга се определят от няколко фактора.Позиция,която позволява да се разтяга точно определена структура.Стабилизация,на единият костен сегмент най-често проксималния.Интензитет,силата на разтягане.Продължителност,времето за прилагане на разтягане.Скорост,прилагане на разтягането.Честота на прилагане на стречинг в рамките на деня или седмицата.

 

Тема 12. Физиологични промени в организма при прилагане на ударно-вибрационните похвати и пасивните движениия

В основата на тези техники стоят трептенията с техните характеристики. Ударни похвати: Използват се за възбуждащо въздействие върху ЦНС. Те увеличават мускулният тонус, предизвикват бърза хипериния и усилват секреторната функция. Видове похвати в зависимост от това, с коя част на ръката се извършват: с възглавничката на един пръст; с възглавничките на повече пръсти; с длан; с едната или двете ръце; едновременно или постепенно. В зависимост от силата: с малка сила – повърхностни; със средна сила – по-дълбоки; със значителна сила. За основен похват се смята сечението. То се разделя на меко и твърдо сечение. Вибрация: действа успокоявашо, обезболяващо и намалява повишеният мускулен тонус.

 

 

Тема 13.Цялостен масаж на тялото

Масаж на главата.При него трябва да се знае добре разположението на мимическата мускулатура лимфните възли,хода на лимфните съдове и на кожните гънки.Последните трябва да се масират по тяхната дължина.Масажът на главата може да се прилага като спортен,лечебен и козметичен.Той се дели на  масаж на окосмената част и на лицето.Те могат да се правят заедно и поотделно.Масаж на горен крайник – посоката на масирането е от пръстите към раменната става.Следва се хода на лимфотока:от пръстите към лакътя и подмишничната ямка.Масаж на долен крайник- отново се започва от пръстите и ходилото,и се завършва с обработване на седалището.Масаж на гърдите – ИП тилен лег,ръцете са покрай тялото.Поглаждането става с една или две ръце едновременно от височината на ребрата в посока латерално към подмишничните ямки.

 

Тема 14. Спортен масаж – тренировъчен, предварителен и възтановителен

Тренировъчен масаж – той бива общ и частичен. Общият тренировъчен масаж цели да постигне укрепване на всички системи в организма. Частичният тренировъчен масаж се прилага върху онази мускулатура, която е за ангажирана пряко в спорта. Предварителен масаж – прилага се не по-рано от 2-3 дни и не по-късно от 10-15 мин преди състезанието. Чрез него се подобрява храненето на мускулите, повишава се локалната температура, ускоряват се биохимичните процеси, подобрява се еластичността на ставносвързващият апарат. Възтановителен масаж – прилага се след състезанието или между отделните му етапи. Възтановяване на синхрона на мозъчната кора и мускулите. Той спада към успокотелните видове масаж, за това похватите не трябва да дразнят.

 

Тема 15. Масаж при спортни травми.

Спортната практика е нанесена в много случай на травматични увреждания: контузии, дисторзии, фрактури и др. масажът играе не само лечебна роля, но и един от профилактичните фактори при спортни травми. Обосновава се основно физиологично въздействие върху различните органи и системи. Както в лечебния, така и в спортният масаж се прилагат всички основни видове похвати: поглаждане, разтриване, омачкване, прекъснати и не прекъснати вибрации и пасивни движения. Ход на масирането: започва с мястото на травмата. Това се прави с цел освобождаване на кръвоносните и лимфните съдове и така да се освободи място за разнасянето на екстравазата от травмираният участък.

 

 

Тема 16.Рефлекторни видове масаж – мускулен,периостален и съединително – тъканен.

Въздействието на физикалните процедури включително и масаж,върху кожата провокират импулси към цереброспиналните и вегетативни структури,които се сливат на различни  нива на НС,за да дадат единен рефлекторен отговор.Мускулен масаж,той се прилага,както за местно,аналитично,избирателно вуздействие,така и за рефлекторно повлияване на различните органи и системи,разполовени извън,а понякога и далече от масажирания участък.Доказано е връзка между заболяванията на вътрешните органи и измененията в съответните мускулни зони.Последните  до голяма степен съвпадат с кожните зони на Хенд и се инервират от същите гръбначномозъчни сегменти,към които принадлежат заболелите органи.Същност – състои се от откриването и разкъсването на паталогичните връзки между заболелия орган или система и паталогичните изменения в мускулите.


 

Тема 17.Сегментарен масаж,зонова терапия,акупресура,шиатуц

Сегментарен масаж – този масаж е обобщение на различните рефлекторни техники.Това обединение се е наложило от факта,че човешкия организъм е едно цяло и заболяването на отделен орган или система не е изолирано явление,а винаги оказва влияние върху целия организъм.Точков масаж – известни са два вида:точките са в даден сигмент,акупунктуни точки – биоактивни точки в границите на един меридиан.Акупресура.Тя е метод за профилактика,диагностика и лечение на заболявания.Разликата между нея и акупунктурата е,че при последната се прилага иглоубождане и мокса.Днес се използват и :електроакупунктура,с ултразвук,с лазер и др.

Тема 19. Мазаж при заболявания на ставите

Ревматоиден артрит: афтоимунно заболяване, започващо от малките стави на ръцете и краката с бавен ход на развиие. Целта на масажът е: подобряване на трофиката на околоставните тъкани и мускули; борба с мускулният дисбаланс; поддържане или подобряване на функциите на ода. Болест на бехтереф: инфекциозно – алергично заболяване засягащо предимно мъже. Целта на масацът е: рефлекторно повлияване на повишения мускулен тонус, подобряване на трофиката. Коксартроза: подобряване на трофиката на ставата и околоставните тъкани, преодоляване на мускулния дисбаланс, обезболяване. Гонартроза: масажът обхваща колемната става, бедрото и подбедрицата, обработва се и паравертебралната зона.

 

Тема 20. Масаж при белодробни заболявания

Бронхиална астма: причинява се от алергии, респираторни инфекции и силни стресови състояния. Затруднено е дишането като инсперацията е кратка и мъчителна, а експерацията е удължена, трудна и свиркаща. Белодробен енфизен: получава се при експериторна абстракция на бронхиолитите с нарастване на остатъчнич обем и отношението му към общия белодробен обем. Пневмосклероза: процес с образуване на фиброзна тъкан в белия дроб при и след възпалителни процеси от различно естество. Плеврити: възпаления на плеврата от различен произход и с различен характер, като усложнение на други белодробни заболявания. Масажът при белодробни заболявания се прилага в ремисионния период или след отзвучаване на острите симптоми.


 

Тема 21. Масаж при сърдечносъдови заболявания

Хронична сърдечна недостатъчност цел на масажистът е да повлияе рефлекторно на сърдечната дейност. За повлияване на оттоците по крайниците се прилага оттичащ масаж. Стенокардия: по време на пристъпа да повлияе рефлекторно на корунарния спазъм и да окупира болката. Инфаркт на миокарда: масажът се прилага в периода на болничното лечение. Цели се общо тонизиране намаляване на застоините явления и рефлекторно въздействие. След болничният период се цели възстановяване на нервно – хумуралните процеси и подобряване метаболизма на миокарда. Обработват се долните крайници и корема. Хипертонична болест: това е кортико – висцерално заболяване, т.е. нарушение на възбудно – задържаните процеси в кората на водещото до рефлекторен спазъм на артериите и капилярите.

 

Тема 23. Масаж при заболявания на ЦНС

Мозъчен инсулт: той бива хеморагичен исхимичен. Първите дни поради общо мозъчна симптоматика мускулите са хипотомични, възтановителният процес преминава в спастичен тонус, масажистът започва след озвучаване на общомозъчните явлениея. Целта е: понижаване на спастичния тонус, преодоляване на мускулният дисбаланс, предпазване или преодоляване на ставни контрактури, подобряване на трафиката. При това показване са ударните, бързите и резките масажни движения. ДЦП: заболяване при което мускулният тонус е увеличен най-често за планторните флексури, а доцикаторите и флексорите на колянната и тазобедрената става.