ММТ - ПЕРФИЕРНИ 4

.М-л-релак.техн.и стреч тех. В MТопред,цел,зад. Стреч. е раздалечав.на двата края един от др.на м-л или мекотъканна ст-ра за възст. на нормалн му дължина и еластич. При релаксиращите техн. – до кр. обем на движ. без навлизане в тъканно R , а при стречинг-с допълнит. натиск и влизане в тъканното R. Цел: Да се подобри ф-ята на меките ст-ри и ставите, чиито движ. са огранич. от прекомерната тензия на хипертонич.и/или скъсените тъкани. Зад: Постигане на: муск. релаксация,инхибиране,деконтракция,муск. еластичност, муск. улесняване, фасциален стречинг, мобилизац. на ставите.

2.Фозиолог.обосновка за прилож. на муск-релаксир. и стречинг техники вМТ. Техн. за муск.рел-ция и стречинг се базират на принципа,че след изометрич.контракция муск. се релаксира и може да бъде разтегнат максимално. Според Sherrington колкото по-силна е контракцията(безболка),толкова по-голяма е последващата релаксация. Това е принципът на реципр.инхибиция,който се отнася както за муск.антагонисти, така и за муск. на ипсилатералната и контралатералната страна. Според Lewit K. релаксиращият ефект при ПИР се дължи на рефлекторната дейност на гр.мозък и възст. на динамични стериотипи. При различните миорелаксиращи техн. се използват и др. физиологич. мех-ми-очедвигателната синергия, съчетаване на дишане и движ. Според очедвигат. синергия при поглед нагоре се напрягат муск.-разгъвачи в шията и гърба, при поглед надолу-сгъвачите на шията и трупа, при поглед вдясно-муск.,ротиращи главата и трупа вдясно и обратно. За муск.на долната половина на тялото тази стимулация е неефективна. При съчетав. на дишането и движ. се има предвит,че вдишването повишава муск.тонус,а издишв. го намалява. Др.автори считат,че МТ водят до нормализир. на проприорецептив. активност и възст.нафизиологич.съотнош.м/у проприорецепцията с др.видове аферентация-екстерорецепторна(въз-вие със студов дразнител) и интерорецепторна (дишане,болка).

3.Нормална ф-ия на муск. Муск. дисфункция.При нормална ф-ия муск. има оптимална циркулация и инервация и е способен да се движи свободно при контракц и релаксация, има норм.еластич(координация,бързина и др.). Всички движения са без болка.Нарушаването на баланса м/у тонуса на динамичните и статич.м-ли се означава като муск. дисбаланс. Той е причина и за последващи дисфункции. Основава се на реципрочна стимулация, според която повишаването на тонуса на агониста води до намаляване на тонуса на антагониста. При муск. дисфункция скъсените м-ли могат да причиняват болка от периоста, сухожилието или муск. коремче, включително и референтна болка към др. ст-ри или сегменти. В синергичната гр. м-ли не би трябвало един м-л да е по-къс от останалите. Твърдият и скъсен м-л е обект на по-голям стрес при внезапна контракция и при силова контракция. Това травмира м-ла и/или сухожил. Чрез упр.и МТза релаксация и муск. стречинг се постига профилактика на тези наруш.

4.Показание за прилож. на МТ. Болка,огр.обем на движ.,дисфункция,нормална ст.игра(joint play) и наличие на повишен муск.тонус, муск.скъсяване, или спазъм. За профилактика преди поява на симптомите. В остри случаи техниките се прилагат с цел релаксация-ПИР,РИ. В хронични случаи-разтягане на муск.-ПУС, техники от ПНМУ.

5.Противопоказ. за прилож. на МТ: Дисфункция и/или болка с неясен патологичен произход, работи се само след уточнена клинич. и функц. диагноза. Техниките, включващи стречинг не се прил. при:хипермобилност и ст.нестабилност,остър възп .п-с, вътреставен оток.Прил. се с особено внимание при: макс.протективна фаза след травма или операция, тумори, костни забол.(остеопороза), незарастнали фрактури, тотално ендопротезир., ревмат.артрит, възрастни хора.

6.Основен принцип на работа и методика на приложението на МТ. Всички терапевтичми техники,вкл.миорелаксация и/или стречинг,трябва да се базират на цялостно изсл:предварителен биомеханич.анализ;тест-хипертоничен и/или скъсени м-ли; миорелакс.и/или стречинг; ре-тест-намалена-обемът на движ.се увелич.; Методика на пролож.:Поз. на терапевта,поз. на пациента,поз.на м-ла,стабилизация,посока на контракция и стречинг. Винаги се изследва преди и след МТ.

7.Функц. изсл.Тестове за повишен тонус или скъсяване на м-ли. При наличие на м-ли с повишен тонус и/или скъсяване, чрез методите на функционалната диагностика,се установяват някои специфич.белези:анамнеза(болният съобщава за напреж. на м-ла, бърза умора и болка),оглед(по-ясно очертаване в сравнение със здр. стр.),палпация(муск. е по-твърд и болезнен),изследване чрез активни движ.(тестове за бърза ориентация-промяна  в модела на движ., аналитично изсл.-по-ранно активиране,физиологични движ. с допълнит.натиск-усещане за теглене/болка при натиск),изследване чрез пасив. движ.(пасивни движ.по физиологич. оси-промяна на кр. усет,чрез пасив аксесорни движ.-намалена ст. игра),муск.дисбаланс(SFTR,ММТ,тестове за повишен тонус или скъсяване на му-ли),специални клинич.тестове(при остра увреда провокират болка при контракция и при разтягане на м-ла),диагностика на увреди на НС-рефлекси и тестове за НД, тестове за изследване на комплексната функция,образна диагностика,изследване на съседни региони. Някои от тези белези могат да са налични, а други да липсват. Най-важните симптоми за миогенна дисфунк. са болка, напрежение на м-ла,нарушена еластич, огр.обем на движ, наруш. Ст. игра и промяна в качеството на кр. усет.

8.Място на МТ в процедурата по КТ. Мястото им в процедурата по КТ се определя от осн.цел на проложение. Муск. се поддават на стречинг по-лесно след предварително разтягане(по-добре чрез упр.). Съчетава се с др. ср-ва, като масаж,топлина, електротерапия,водолечение и др. Ако целта е релаксацив на муск.,техниките се прилагат преди мобилизационните техники. Ако целта е разтягане на скъсените муск. и фасции, техниките се прил. след ставно-мобилизационните техники. Разработените от нас модификации за съчетаване на МТ за муск.със ставно-мобилизационни техники са ефективни в практиката. Обстановката, където се прилагат техниките трябва да е спокойна и приятна, за да дава възможност за пълна релаксация.

9.Видове(класификация на) МТ. Известни са различни клсификации: Според степента на участие на пац: пациентът е пасивен;пациентът участва, като оказва R-контракция-релаксация; пац.участва като оказва R и работи с терапевта-контракция-релаксация-РИ.Според използвания лост на въздействие: чрез къс лост-за повлияване на интраартикуларните или сегментните ст-ри; чрез дълъг лост-за повлияване на извънставните ст-ри на широка област.Според целта и начина на прилож-за релаксация,за разтягане на скъсени м-ли и др. Пасивните муск. техники се прил. при тежки контрактури, за да се получи трайно удължаване на скъсените ст-ри. ПИР се прилага за релаксация на м-ли с повишен тонус,болка , за лечение на тригерни точки и др. РИ се прилага при остри състояния, травмиране или болезнени мускули, изискващи релаксация. ПУС се прил.при хронични с-ния и фиброзни промени.

10.ПИР по K.Lewit-описание на техн, дозировка,показания и противопоказ.за приложение. Тя е модификация  на K.Lewit(1981)на нежната,индиректна,изометрична техника от МЕР, която прилагат остеопатите в/у ставите. Тя е подобна на техниката от ПНМУ-задържане-отпускане. Прилага се основноза релаксация на муск.с повишен тонус,за лечение на тригерни точки,мобилизация на ставите и при наличие на нервно-муск. тензия. Техниката вкл.следните стъпки:1.Терапевтът разтяга пасивно скъсения муск. до момента точно преди появата на болка или където се усеща R с/у движението. Избягва се всякакво насилие. 2.Следва лека контракция на скъсения муск.за 10сек. с/у мин.R, равно по сила м/у КТ-та и болния,така че контракцията е изометрична. При повечето муск.(особено при муск.на тялото)пац. вдишва по време на контракцията. 3.Следва отпускане и пълна релаксация. След като установи тази релаксация, терапевтът опитва без никакво насилие, бавно и внимателно да извърши движението  в ограничената посока,докъдето позволява спонтанната релаксация на муск. Болният издишва. 4.Без връщане назад от постигнатия обем на движение се прил. допълнително 2-4повторения,или докъдето терапевтът се увери,че и при добра релаксация обемът на движение не се увеличава. 5Ако не се постигне ефективна релаксация, се прил. следното:-проверява се дали болният съчетава правилно дишането с движението(вдишва при контракция и издишва при релаксация); -за повечето муск.на тялото и кр-ците е необходимо пац. да обърне поглед в посоката на контракцията и след това в посоката на релаксацията; -увеличава се времето за контракция до 30сек.; -прилага се по-силна контракция,въпреки че не се оказва съпротивление, когато муск.е при максимално ратеглена позиция; -техниката се започва от неутрална позиция(средата от обема на движение), прил.се изитонична контракция на антагонистите в посоката на ограничение-1-3пъти. 6.След ПИР се прил.серия активни упр.в новопостигнатия обем на движение. Ип.има важно значение за успеха на ПИР, за точното й насочване към мускула с повишен тонус.

11.РИ-описание,показания и противопоказания. Техниката се прил. при остри с-ния и при травмирани или болезнени м-ли, изискващи релаксация, в макс. и умерено протективния период на КТ. Стъпките са: 1.Скъсеният м-л се поставя в средна позиция(близо до тъканната бариера).По този начин с осигурява удобна позиция за съкращение и избягван на крампи. 2.Пац. извършва контракция на антагониста на скъсения м-л в посоката на ограничението с/у минимално R(20% от мах сила). Движ. се съчетава с вдишване и задържане на дишането. 3.Следва релаксация на пациента. 4.Терапевтът разтяга пасивно скъсения м-л до новата бариера. 5.Техниката се повтаря 3-5 пъти.

12.ПУС по VI.Janda-описание на техниката,дозировка,показ.и противопоказ.за приложение. Техниката вкл. следните стъпки: 1.Скъсеният муск.се поставя в средна позиция(м/у максимално възможното му удължаване и макс.приближени залавни места). 2.Пац. извършва изом.контракция с/у макс.Rза 7-10сек. Поддържа се съпротивлението еднакво, така че контракцията да е почти изометрична. 3.Когато пац.се отпусне, терапевтът прил. бързо разтягане на муск.до макс.възможна позиция и задържане до 20сек.  4.Релаксация 20-30сек. 5.Повторение 3-5пъти. 6.Серия активни упр.в новопостигнатия обем на движение. След приложение на техниката предупреждаваме пац.,че е нормално усещането на топлина,слабост,парене или тръпнене на муск.,подложени на стречинг. Дозировка-6пъти за 2 седм. Техниката се прил.след отзвучаване на болката, за лечение на мускулно и съединителнотъканно скъсяване,при хронично скъсени м-ли.

13.Автостречинг-опред,методика,дозиров,показания и противопоказания. Прилага се за профилактика на рецидивирането на високоеластичното втвърдяване или увеличаването на нервно-мускулната тензия. Дозировката е 1-2 пъти дневно. Пац.тр. да е запознат със следните правила: да прави разгряване преди стречинга; да разтяга м-ла до усещане за леко теглене; да поддържа правилна ип на макс.разтягане 10-20 сек., като постепенно увеличава обема на движ. в ограничената посока, след поддаването на скъсените тъкани; да вдиша и да издиша дълбоко за улесняване на релаксацията; да повтаря стречинга на м-ла поне 2 пъти в процедурата и 2 пъти дневно; след стречинга да извършва активни движ. с м-ла през целия обем на движ. няколко пъти. Автостречинг се препоръчва на болни само ако са усвоили правилното изпълнение на техниките.

14.Правила за приложение на МТ. Колото по-специфично към дадения м-л е насочено въздействието,толкова по-добър е резултатът. За целта се прил.различни начини за улесняване на контракцията му-правилна ип.,мануален хват,мекотъканно стимулиране,вербални указания,ирадиация. При прилож. на техниките не трябва да се провокира засилване на съществуващите симптоми.  Фиксира се стабилно проксим. сегмент и се движи дисталният. Не се поставят съседните стави в позиция на преразтягане (напр.при стречинг на екстензорите на РС, не се допуска хиперекстензия на торакалния дял на гр.стълб). При многоставни муск.се прави стречинг чрез движение в най-голямата става, най-стабилната и най-безболезнената става. Стречингът се прави първо над дисталните стави и после се преминава към прокс. стави, за да се намали компресията в малките стави. При многоставните муск. стречингът се прил.първоначално над една става,а след това над всички стави едновременно,докато се постигне оптималната дължина на меките тъкани. Избягва се стречинг на свързани ст-ри, такива като нервни коренчета, когато те са раздразнени. Спазва се следният ред на прилагане на различните посоки на разтягане при стречинга-ротация,фл/екст.,латерален наклон.Чрез промяната им се постига по-добро изолиране на муск.или част от муск. Дозировката и изборът на вида на МТ се правят в зависимост от целта на въздействието и терапевтичния отговор. След стречинга отпускаме бавно, за избягване на тензионна реакция. При изразено огранич. на ставата първо се прил. мобилизация на ставата и след това стречинг. Муск.се поддават на стречинг по-лесно след предварително разгряване. Техн. за стречинг се съчетават добре с др.ср-ва-топлина масаж и др. Обстановката, където се прил.техниките, трябва да е спокойна и приятна и да осигурява възможност за пълна релаксация на пац. Прави се постоянен мониторинг на усещанията на болния при приложението на техниките. Според нас е допустимо пац.да усеща стречинга дори като болка, но да не се допуска сериозен дискомфорт. При всяка техника терапевтът трябва да се стреми да избягва компресията на ст.повърхнини или ако не е възможно,я намалява максимално, колкото позволява лечебната техника. Ако техн. за релаксация и муск.стречинг не помагат за увелич.на обема на движение,терапевтът трябва отново трябва да изследва дали муск. или др.ст-ри са причина за ограничението. Ако ст.игра е ограничена, се прил.ст. мобилизационни техники по Kaltenborn,Stoddard,Maitland или стречинг с къс лост. Ако ст.игра е нормална и обемът на движ.остава ограничен, трябва да се прецени дали техн.са приложени в достатъчна дозировка-необходимо е да се приложи стречинг с оптимална интензивност на ставата.

15НДсъщност,осн.понятия,биомеханика на НС. НД е наука за взаимовръзката м/у механиката и физиологията на НС. НД вкл. Изследв. и лечение при нарушения на физич. здраве на НС. Така както ставите се движат и муск. се контрахират и разтягат, така и НС има физически хапактеристики, които са необходими за осъществяването на нормални движ. Всяко движ. е свързано с определен механичен и физиологич.отговор от страна на нерв. тъкани(плъзгане, компресия, елонгация, тензия, промени в интраневралната микроциркулация, аксонен транспорт).  Клиничната НД има 3 части: механичен интерфейс(структури около пер.нерв), нервни структури, инервирани структури. Дисфункция в структурите на механичния интерфейс провокира ПНД, която води до промени инерираните ст-ри. Тези увреди могат да бъдат диагностицирани и лекувани.Нервните тъкани са гъвкави, на относително нееластични. Ако след увреда, на която и да е част от НС, се нарушава мобилността й се провокира  се провокират симптоми локално и в референтни зони.Нерв.тъкани имат свои сензорни нерви. Даже при леко притискане, нарушав.на мобилността на НС сензитивната й с-ма се активира и провокира болка. НС има способността да ограничи някои комбинации от движения.

16.Тестове за НД-определение.Механичен и физиологичен отговор. Ст-ри, които се моблизират при тестовете. Опред-Тензионните тестове са комбинация от пасивни движ.на тялото и к-ците.,изпълнявани от терапевта, с които се цели да се стимулират механично и да се движат нерв.тъкани,за да се оцени тяхната мобилност и чувствит. към механичния стрес. Ст-рите, които могат да се движат при тестовете за НД са: периф.нерви;периф.коренчета;ЦНС по цялата й дължина и обвивките й. Локални механизми,вкл. в теста за НД-механич. и физиологични. Тест за НД-тензия;компресия;плъзгане;интранервално кръвообр.,;реакция на възп; механосензитивност на нерва. Тензионните тестове поставят в стрес периф.нерви и при норма-липса на патология. Следователно тестът не е положит.,ако провокира само дискомфорт,вследствие на разтягането. Тестът е положит.,когато-провокира симптомите на болка;отговорите на теста са различни за лявата и дясната стр;р-циите са различни от известните норми;когато е възможна промяна на симптомите,чрез движ. в отделна част,която не променя физикалното с-ние на муск-скелетните ст-ри в симптоматичната област(сензитивиращ тест). Тестовете за НД са създадени да поставят в стрес предимно нерв.тъкани. Те обаче водят до стречинг и на редица контрактилни и инертни тъкани. Диференцирането на вида тъкан подложена на стрес,зависи от белезите и симптомите,които са налице. Нормалните р-ции при изсл.са показател за нормална НД. Наличието на наруш.в НД е предпоставка и причина за редица болестни с-ния и травми.

17.Методика на приложение на тестовете за НД. Информиране на пац,първо се прил. на здр.стр;позиция и мануален хват на терапевта; позиция на пац-стандартна; спазва се строга последователност на прилаганите движ; обемът на движ. е максимален, но до първо провокиране на симптомите; следят се реакциите на пациента; задържане в кр.позиция; изследва се преди и след приложение на техниката за НД. Стр-те, които могат да се движат при тестовете за НД са периф.нерви, нервните коренчета, ЦНС по цялата и дължина, обвивките й.

18.Базови тестове за НД.Пасивна фл. на шията. Ип. на пац-тилен лег. Ип.на изследващия-стоеж встрани или над главата на болния. Хват на изследващия-подхват в основата на главата. Движение-пасивна флексия на шията в посока брада-стернум до макс.възможен обем на движ. Следи се за поява на симптоматика, тъканно R и се отчита обем на движ. Нормална реакция при пас.фл. на шията-липса на болка при пасивното движ.;усещане за теглене в цервико-торакалния преход,което може да е свързано и с подлежащите стави и муск. Индикации за приложение-спинални нарушения,главоболие,болка в ГК И ДК-ци с възможен спинален произход. Биомеханика-Ефектът от пас.фл. на шията не се ограничава само в цервикален и горен торакален дял на гр.стълб. Този тест може да промени симптоматиката и в лумбален дял.  Повдигане на прав крак-Ип.на пац-тилен лег.Ип.на изсл-стоеж встрани на болния. Хват на изсл-с едната ръка в подхват в областта на Ахилесовото сухож.,с др.ръка над коляното. Движ-пасивно повдигане на крака перпендикулярно на опората. Следи се за поява на симптоматика, тъканно R и се отчита обем на движ.  Резултатите се сравняват със симетричния ДК и с известните норми. Нормални р-ции-обем на движ.флексия в ТБС,при който се провокира първата симптоматика, варира от 56 до 115(средно 83,4). Индикации за прилож.-вкл.тест при всички спинални проблеми и симптоматика,засягаща ДК.;симптоми засягащи ГК;главоболие и проблеми с ходилото. Сензитивиращи позиции-дорз.фл.на Гл.С;плантарна фл.и инверзия на Гл.С;Аддукция и вът. ротация на ТБС. Биомеханика-ППК създава тензия и движи НС от ходилото по цялото й протежение до гл.мозък. По време на ППК лумбо-дорзалните нервни коренчета се движат каудално спрямо техните интервертебрални отвори и таза. Пасивна фл. на КС от лег. Ип.на пац-лег,ротация на главата към изследваната страна. Ип.на изследващия-стоеж встрани,близо до болния. Хват на изсл-ия-дисталната част на подбедрицата. Движ-пас.фл. на КС до максимално възможен обем на движ. . Следи се за поява на симптоматика, тъканно R при движението. Сравнява се със симетричния ДК. Нормалми р-ции-пртата опира глутеалните муск.; усещане за теглене или болка в обл.на m.quadriceps femoris.;постурални р-ции-флексия и ротация в ТБС. Индикации за приложение-засягат КС,предна част бедро,ТБС,лумбален дял на гр.стълб,болка при коленичене. Вариации и сензитивиращи позиции-екстензия,адд-абдукция,външна и вът. ротация на ТБС. Slump test-флексионен тест(туловище). Тестът се прилага само при липса на остра симптоматика. Ип.на пац-седеж на висока опора. ГК-ци са отпуснати покрай тялото и ръцете леко се докосват зад гърба. Ип.на изследващия-цервико-торакалният преход на пац. е на нивото на аксилата на изсл-щия. Хват на изс-щия-променящ се при различните позиции на теста. Движение-1.Пац.отпуска тялото си. Шията запазва неутрална позиция. Изсл-щия поддържа позицията на шията. 2.Пац.извършва флексия на шията при поддържана флексия на тялото. 3.Пац извършва екстензия на КС. 4.Пац.извършва дорзална флексия на Гл.С. 5.Флексията на шията бавно се отпуска към неутрална позиция.6.Изследването се повтаря с др.крак. 7.Изсл.се повтаря с двата крака. Противопоказ-остра фаза на неврологична увреда;влошаване на неврологичните белези;лезия на гр.стълб;синдром на cauda equine. Нормални р-ции- Фаза1-отпускане на тялото-няма симптоми; Фаза2.фл.на шията с допълнителен натиск-болка в Th8-Th9; Фаза3.екстензия на КС-болка по задната част на бедрото; Фаза4.дорзална фл.на Гл.С-ограничена дорзална фл.; Фаза5.фл.на шията се отпуска към неутрална позиция-намаляване на симптомите. Биомеханика-макс.тензия на НС; При крайна позиция на теста всяко увеличаване на флексията на шията, екстензията на КС и дорз.фл. в Гл.С е ограничено от ЦНС и ПНС. Тест за НД заГК. Тест1:n.medianus-Ип.на пац.-тилен лег на края на края на хоризонтална опора,без възглавница. Ип.на изсл-щия-стоеж с лице към изследвнаия. Хват на изс-щия- с дясна ръка обхваща екс.на пръстите и палеца на пац.; с лява ръка фиксира рамото на болния. Движение-1.Депресия на рамото-поддържа през цялото време при изпълнение на теста. 2.Абдукция на РС до 110. 3.Супинация на предмишницата и екст.на китка и пръсти. 4.Външна ротация на РС. 5.Екст.на ЛС. 6.Латерален наклон на шията. Нормални р-ции-тръпнене в палеца и първите 3 пръста на ръката;опън по предната повърхност на рамото;болка или опън в лакътната ямка. Тест2(n.medianus). Ип.на пац-тилен лег леко диагонално на опората,като лопатката е извън опората,без възглавница. Ип.на изс-щия-стоеж от изследваната страна на пац. Хват на изсл-щия-с подхват на лява ръка обхваща китката на пац.,с подхват на дясна ръка поддържа лакътя му. Движение-1.Депресия на рамот. 2.Екст. на ЛС; 3.Външна ротация на РС и супинация на предмишницата; 4.Екст.на китка,пръсти и палец; 5.Абдукция на РС до 110; 6.Латерален наклон на шията. Тест3(m.radialis).Ип.на пац.-също както на Тест2. Ип.на изсл-щия- както при Тест2. Хват на изсл-щия-за разлика от предишния тест хватът трябва да позволява плавно извършване на макс.пасивна пронация при вътрешна ротация на РС. Движение-1.Депресия на рамото; 2.Екст.на ЛС; 3.Вътрешна ротация на РС и предмишницата; 4.Фл.на китка и пръсти; 5.Латерален наклон на шията. Показания-наруш.в обл. на шиен и торакален дял,ГК.; наличие на суб.данни за нервна тензия; симптоматика разпространяваща се по хода на n.medianus и n.radialis. 4.Тест(n.ulnaris)Ип.на пац-както при Тест1. Ип.на изсл-щия-стоеж с лице към изследвания. Хват на изс-щия-дясната ръка контролира екст.на пръстите и палеза на пац.,с лявата ръка фиксира рамото на пац. Движ-1.Супинация на предмишницата и екст.на китка и пръсти; 2.Фл.на ЛС; 3.Депресия на рамото и външна ротация на мишницата; 4Абдукция на РС; 5.Латерален наклон на шията.

19.Нормал и патологич. р-ции при тестуването.Сензитивиращ тест.Нормални р-ции са лека проява на дискомфорт по хода на тестувания нерв, чувство за опън, теглене, тръпнене, дълбока болка, промяна в усещането в сетивната зона на нерва, ограничение на комбинация от движения, водещи до стречинг на нерва. Тестът е положит.когато провокира типичните за увредата симптоми на болния, отговорите са различни за лява и дясна страна или са различни от известните норми, движение на отдалечена част води до промяна на симптомите-сензитивиращ тест. Те са създадени на принципа на извършване на движ. на отдалечена част от тялото или к-ците, която е необичайно да променя физикалното с-ние на локалните меки тъкани от симптоматич. страна, при запазване на позицията, при която са провокирани симптомите. Следи се промяната на симптомите.Ако те са същите тестът е -.Ако симптомит са същите е + и потвърждава наличието на неврологичен произход на увредата.

20.Диференциална диагноза. Тестовете за НД са свързани да поставят в стрес предимно нервните тъкани. Те обаче водят до стречинг и на редици контрактилни и инертни тъкани. От съществено значение за диференц.диагноза освен появата на типични за разтягането на нервната тъкан симптоми е и + сензитивиращ тест. Сензитивиращите тестове са създадени на принципа на извършване на движ. на отделните части на тялото или к-ците,която е необичайно да променя физикалното с-ние на локалните меки тъкани от симптоматичната страна,при запазване на позицията,при която са провокирани симптомите. Следи се промяната на симптомите. Ако те са същите-тестът е -. Ако симпт.се променят- тестът е +.и потвърждава наличието на неврологичен произход на увредата.

21.Показания за приложение.Примери.Методиката се прилага при клинични с-ния, свързани с наруш.мобилност и еластичност на НС. Показания:нарушена НД, следтравматични с-ния, мускулно-скелетни дисфункции, компресионни невропатии, огр. обем на движ, контрактури. Примери: тенис/голф лакът, болка в шийна и скапуларна област, хронична болка на ръката, синдром на карпалния/кубиналния канал, аддукторен синдром, хронична ишиалгия, мекотъканни увреди на ишиокруралните мускули, остра/хронична болка около ТБС, КС,глезен, хронична нестабилност на глезенна става, хронична болка на петата, състояние след камшичен удар, тензионно главоболие, хронична фасциална болка, постепидурална спинална болка и главоболие,муск.крампи.

22.Протовопоказ.за прилож. на тестовете за НД. Относит. противопоказ.-1.С-ние на околните тъкани,които се стресират при изследването; 2.Съобразяване с раздразнимостта на симптомите,свързани с НС. 3.Влошаващо се клинично с-ние; 4.Наличие на неврологични белези. Противопоказ-остра фаза на неврологичните белези;влошаване на неврологичните белези;лезия на cauda equine; лезия на гр.мозък; злокачествен туморен п-с,засягащ НС и гр.стълб;остър възп.п-с.

23.Видове ПНД.План на лечение.Видове техники за НД.Видовете ПНД са дисфункция на механичния интерфейс, неврални дисфункции-плъзгащи и тензионни и дисфункции на инервираните структури. Планът на лечение включва: тест(установява се дали теста е положителен); установяване на структурите и нарушенията; установяване дали нарушението е остро или хронично (irritable or no-irritable); прилагане на подходяща техника и степен на мобилизация на НС; обучение на пациента; документация,ре-тест(мониторинг). Видовете техники за НД са тензионни и плъзгащи.

24.Принц на моб-ция на НС в остра фаза на наруш. НД. В острата фаза тежестта на увредата и раздразнимостта се увеличават. Целта е редуциране на болката. Прилагат се анти-тензионни пози. Лечебното движ. е далеч от увредата от позиция без дискомфорт. Мобилизациите са от степен I и II. Използват се плъзгащи техники и покой. Прогрес в лечението-увеличаване на броя на осцилациите(от 1 серия-20сек.се увеличава 2-3 серии).Увелич. се амплитудата от I към IIстепен. Увелич.на тензията на НС от релаксирана към лека тензия. Точката на прилагане на тахниките се придвижва от отдалечени към близки до засегнатата зона. Лечение като под остра увреда.

25.Принципи на мобилиз. на НС в хронич. ф. В хронич. фаза тежестта на увредата и раздразнимостта намаляват. Целта е възстановяване на невромеханиката. Прилагат се тензионни пози. Лечебното движение е близо до увредата от позиция без дискомфорт до с дискомфорт. Мобилизациите са от степен I-II до III-IV степен. Използват се тензионни техники;покой. Прогрес в лечението: увеличаване на времетраенето и броя на осцилациите, увеличаване на амплитудата и степента (от II към III-IV степен(10-30 сек задържане))., уеличаване на тензията та НС до крайна позиция на теста за НД, постепенно включване на засегнатата зона, лечение на околните структури, автомобилизация, постурални корекции.